Ан Райс - Полунощ 2

- Не ги взимай на сериозно! - настоя Ан Мари.

- Стела беше тежък случай, скъпа моя - добави Лили.

Фийлдинг поклати глава.

- Спасение, точно за това говореше баща ми. Всички ще бъдат спасени, когато портата се отвори. Това беше някаква загадка, дори Мери Бет не знаеше истинското и? значение. Карлота се кълнеше, че я е разгадала, но не е вярно. Тя само искаше да тормози Стела. Дори не съм сигурен, че и Жулиен е знаел.

- А знаете ли точните думи на тази загадка? - попита Майкъл.

Фийлдинг се обърна и погледна надолу. Сякаш в този миг всички забелязаха присъствието на Майкъл и се втренчиха в него. Роуан плъзна ръка към врата му, притисна крака си към него и го прегърна. Искаше да им покаже, че е част от нея.

- Да, какво се казва в тази загадка? - попита тя.

Рандъл погледна Петер и двамата заедно се обърнаха към Фийлдинг.

Той отново поклати глава.

- Не зная. Никога не съм чувал да я изричат с някакви определени думи. Знам само, че когато вещиците станат тринайсет, порталът най-после ще се отвори. В нощта, когато Жулиен умря, баща ми каза: «Вече никога няма да бъдат тринайсет, не и без Жулиен».

- А кой им е казал тази загадка? Мъжът ли? - попита Роуан.

Всички отново се втренчиха в нея. Дори Ан Мари изглеждаше загрижена, а Беатрис бе направо притеснена, сякаш някой бе нарушил абсолютно безцеремонно добрия тон. Лорън се взираше в Роуан по доста странен и неопределим начин.

- Тя изобщо не знае за какво става въпрос - обяви Беатрис.

- Да, мисля, че трябва да забравим за това - каза Фелиша.

- Защо да забравяме? - попита Фийлдинг. - Да не мислите, че той няма да дойде при нея, както при останалите? Какво се е променило?

- Плашиш я! - прошепна Сесилия. - Плашиш и мен.

- Значи той им е казал? - попита отново Роуан.

Никой не отговори.

Какво трябваше да каже, за да ги накара да проговорят отново, да ги накара да разкрият всичките си тайни.

- Карлота ми каза за мъжа - каза Роуан. - Не се страхувам от него.

Колко тиха беше градината. Абсолютно всички се бяха събрали в кръга, освен Райън, който бе завел Джифорд в къщата. Дори Пиърс се бе върнал и сега стоеше зад Петер. Вече започваше да се здрачава. Слугите бяха изчезнали, като че знаеха, че не са желани в момента.

Ан Мари взе една бутилка от близката маса и напълни чашата си с шумно бълбукане. Още някой посегна към бутилка. После и друг. Но очите на всички оставаха приковани в Роуан.

- Нима искате да се страхувам? - попита тя.

- Разбира се, че не - отвърна Лорън.

- Естествено, че не! - възкликна Сесилия. - Но подобен разговор може да съсипе всичко.

-… в стара мрачна къща като тази.

-… според мен това са глупости.

Рандъл поклати глава, Петер измърмори нещо, а Фийлдинг просто я гледаше.

Отново настъпи тишина, която обгърна всички като снежна пелена. Мракът вече се събираше под малките дръвчета и от френските прозорци заструи светлина.

- А някой от вас виждал ли е мъжа? - попита Роуан.

Лицето на Петер бе сериозно и неразгадаемо. Той като че не забеляза кога Лорън наля бърбън в чашата му.

- Ще ми се да можех да го видя - каза Пиърс, - поне веднъж!

- Аз също! - обади се Беатрис. - Изобщо нямаше и да си помислям да се отърва от него. Щях да го разпитвам…

- О, млъкни, Беа - сопна се внезапно Петер. - Не знаеш какво говориш. Никога не си знаела!

- А ти знаеш, така ли? - изрепчи му се Лили. - Ела, Беа, седни при жените. Ако ще има война, бъди на правилната страна.

Беатрис седна на тревата до стола на Лили и каза на Петер:

- Стар идиот, мразя те. Ще ми се да видя какво ще направиш, ако видиш мъжа.

Той не отвърна на думите и?, само вдигна вежди и отпи от бърбъна си.

Фийлдинг се хилеше и мърмореше нещо под нос.

- Ходил съм често на Първа улица - каза Пиърс. - Размотавах се с часове около желязната ограда, за да го зърна. Но нямах късмет.

- За бога, Пиърс - повиши глас Ан Мари. - Нямаш ли какво друго да правиш.

- Само гледай майка ти да не разбере за това - измърмори Айзък.

- Всички вярвате в него, нали? - попита Роуан. - Сигурно някой от вас все пак го е виждал.

- И какво те кара да мислиш така? - изсмя се Фелиша.

- Баща ми казва, че той е само фантазия, стара легенда - рече Пиърс.

- Пиърс, най-добре за теб ще е, ако престанеш да смяташ всяка дума на баща си за Светото Евангелие, защото изобщо не е така - каза Лили.

- А ти виждала ли си го, лельо Лили? - попита я Пиърс.

- Всъщност, да - сниши глас тя. - Виждала съм го.

Останалите явно се изненадаха. Всички, освен тримата по-възрастни мъже, които само си размениха погледи. Лявата ръка на Фийлдинг потрепна, като че искаше да направи някакъв жест.