Ан Райс - Полунощ 2

- Жулиен - каза Петер. - Дядо ми. Той знаеше. Каза и на Мери Бет. Дори го написа, но Мери Бет унищожи всичко. Каза на Стела, но тя така и не успя да го разбере.

- Стела никога нищо не разбираше - каза Фийлдинг.

- Така си е - тъжно добави Лили. - Горката Стела. Мислеше само за празненства, контрабанден алкохол и откачени приятели.

- Не, тя просто не вярваше в това - каза Фийлдинг. - Това е целият проблем. Искаше само да си поиграе с тайната. И когато нещо се обърка, се уплаши и започна да дави страха си в шампанско. Видя неща, които биха убедили всекиго, но все още не вярваше нито в портата, нито в обещанието, нито в тринайсетте вещици, докато не стана твърде късно и Жулиен и Мери Бет вече не бяха сред живите.

- Значи истината е умряла с нея? - попита Роуан. - Това ли се опитвате да ми кажете. Предали са и? някаква тайна заедно със смарагда и всичко останало?

- Огърлицата изобщо не е толкова важна - каза Лили. - Карлота вдигна толкова шум около това. Просто няма начин да се отървеш от нея… пък и не се очаква да бъде отнета от наследницата. Тя е твоя. Карлота си въобразяваше, че ако я заключи някъде, ще сложи край на всичките странни събития и ще спечели още една от безполезните си малки битки.

- Карлота също знаеше - каза Петер и хвърли леко презрителен поглед към Фийлдинг. - Знаеше какво означават портата и тринайсетте вещици.

- Ти пък откъде знаеш? - прозвуча студеният глас на Лорън. - Със сигурност не и от Карлота.

- Разбира се, тя не би ми казала - каза Петер. - Зная го, защото Стела е казала на майка ми. Карлота знаела, но нямало да и? помогне. Стела се опитвала да изпълни старото пророчество и между другото, то няма нищо общо с никакво спасение. Изобщо не става дума за това.

- И кой ти каза? - настоя Фийлдинг.

- Аз ти казвам.

- И какво знаеш ти по въпроса? - попита Рандъл тихо, с лек сарказъм. - Самият Кортланд ми каза, че когато се съберат тринайсетте вещици, порталът между световете ще се отвори.

- Между световете ли? - изсмя се Петер. - Какво общо има това със спасението? Кортланд не знаеше нищо, знаеше дори по-малко от Стела. Ако знаеше, щеше да и? помогне. Нали беше там. Аз също бях.

- Къде сте били? - попита Фийлдинг.

- На някое от партитата ли? - обади се и Лили.

- Стела се опитваше да открие значението на пророчеството на тези събирания - каза Петер. - Аз бях там.

- Не съм знаела - каза Магдален.

- Как е възможно да си бил там? - попита Маргарет Ан. - Било е преди сто години!

- Не, беше през двайсет и осма и аз бях там - настоя Петер. - Бях на дванайсет. Баща ми беше бесен на майка ми, че ми е позволила, но бях там. Лорън също, тогава беше на четири.

Лорън кимна леко. Погледът и? бе някак отнесен, сякаш си спомняше, но едновременно с това изглеждаше откъсната от останалите.

- Стела събра тринайсет от нас - каза Петер. - Избираше ни по силата ни, нали се сещате - психосила - четене на мисли, виждане на духове, местене на предмети само с мисълта.

- И ти ли имаш такава сила? - изсмя се Фийлдинг. - Нищо чудно, че винаги те бия на покер.

Петер поклати глава.

- Никой обаче не можеше да се мери със Стела. Освен може би Кортланд, но дори той беше по-слаб от нея. Пиърс също имаше дарби, но тогава беше твърде млад и изцяло под контрола на Стела. Останалите бяхме просто пълнеж, само толкова бе успяла да открие. Затова и? трябваше и Лорън. Тя също има силна дарба, а Стела не искаше да пропуска дори този шанс. Събрахме се в къщата с намерението да отворим портала. Трябваше да се подредим в кръг, да се съсредоточим в целта и той щеше да се появи, да бъде сред нас, да стане човек. Щеше да влезе в нашия свят.

Всички се смълчаха. Беатрис се взираше в Петер, сякаш той самият беше призрак. Фийлдинг също го гледаше с неверие и може би дори с подигравка.

Лицето на Рандъл беше непроницаемо зад дълбоките бръчки.

- Роуан не знае за какво говориш - каза Лили.

- Вижте, мисля, че трябва да престанем - обади се и Ан Мари.

- Тя знае - каза Рандъл; гледаше право в нея.

Роуан се обърна към Петер и попита:

- Как така ще дойде в нашия свят?

- Вече няма да бъде призрак. Няма просто да се появява, а ще остане… във физическа форма.

Рандъл я гледаше, сякаш се опитваше да разбере нещо. Фийлдинг се изсмя сухо и някак с превъзходство.

- Сигурно Стела е измислила тази част. Баща ми ми каза друго. Говореше за спасение. Спасение за всички, участвали в съглашението. Чух го да го казва на майка ми.

- И какво казваше още баща ти? - попита Роуан.

- Скъпа, нали не вярваш в тези глупости. За бога, Роуан - изписка Беатрис.