Ан Райс - Полунощ 2

Бърбънът бе по-вкусен, когато бе силно изстуден, но и малко коварен. Тя вече усещаше, че е пила повече, отколкото трябва. Пийна още, защото видя, че вдигат тост в другия край на градината. Постоянно се вдигаха наздравици за къщата и за сватбата. Тук май никой не говореше за друго.

- Роуан, имам много стари фотографии…

-… майка ми е запазила всички статии от вестниците…

- Знаеш ли, че къщата я има в книгите за Ню Орлиънс. Имам няколко доста стари, мога да ти ги донеса в хотела…

-… естествено, няма да ти досаждаме денонощно, но просто да знаеш…

- Роуан, нашите прадеди са родени в тази къща… всички тук са…

- О, бедната Мили не доживя да види този ден…

-… имам плик с дагеротипии… Катерин и Дарси, и Жулиен. Знаеш ли, че Жулиен винаги е сниман пред портата. Имам седем различни снимки и винаги е там.

Портата ли?

Прииждаха още и още роднини. Най-накрая дойде и старият Фийлдинг - син на Клей - напълно плешив, с тънка, прозрачна кожа и зачервени очи - наложи се да го доведат, за да седне до нея.

Още щом се отпусна на стола, младите започнаха да идват, за да го поздравят.

Херкулес, хаитянският слуга, сложи чаша бърбън в ръката на стареца.

- Ще пийнете ли, господин Фийлдинг?

- Да, Херкулес, ще пийна, писна ми от ядене. Цял живот ям. - Гласът му беше дълбок и сякаш без възраст.

- Сега, когато Карлота вече я няма, аз останах най-старият - каза той тъжно на Беатрис, която бе дошла да го целуне.

- Не говори за това, ще бъдеш с нас вечно - каза Беа, а парфюмът и? ги лъхна - сладък, цветен и скъп, като разкошната и? червена копринена рокля.

- Хайде, хайде, не си много по-стар от мен - обяви Лили Мейфеър и седна до него. Всъщност точно в този миг тя наистина изглеждаше на годините си - с оредялата си искрящо бяла коса, хлътнали бузи и костеливи ръце.

Фийлдинг се обърна към Роуан.

- Значи реставрираш къщата. И ще живееш тук с мъжа си. И досега всичко върви нормално?

- Да, защо да не е нормално? - попита Роуан с любезна усмивка.

Но в следващия миг се смрази от тревога, защото Фийлдинг вдигна ръка и я сложи върху нейната за благословия.

- Прекрасни новини, Роуан - каза той, ниският му глас като че резонираше в гърдите, защото старецът се опитваше да задържи дъха си след дългата одисея от портата дотук. - Прекрасни новини. - Бялото на очите му беше пожълтяло, а изкуствените му зъби искряха. - Всичките тези години тя не позволяваше на никого да я докосне - рече с гняв. - Дърта вещица!

От жените, събрали се вляво, долетяха въздишки. Но Роуан искаше точно това - лъскавата повърхност да се разчупи.

- За бога, дядо! - възкликна Джифорд, вдигна бастуна му от тревата и го закачи на облегалката на стола. Той не и? обърна внимание и продължи да говори:

- Да, такава беше. Остави къщата да се превърне в руина! Чудо е, че изобщо може да се възстанови.

- Дядо-о-о - изстена Джифорд почти отчаяно.

- Остави го да говори, скъпа - каза Лили, държеше главата си някак сковано, клепачите и? пърхаха към Роуан, а слабата и? ръка стискаше чашата.

- Да не мислиш, че някой може да ми затвори устата - рече старецът. - Тя каза, че той не и? позволявал, обвиняваше него. Вярваше в него и го използваше за своя изгода.

Всички притихнаха. Като че ли и светлината притъмня, когато към малката им групичка се присъединиха още хора. Роуан смътно забеляза с крайчеца на окото си тъмната фигура на Рандъл.

- Дядо, моля те, недей… - започна отново Джифорд.

Но аз искам да знам!

- Да, тя е виновна - продължи Фийлдинг. - Тя искаше къщата да се разруши. Даже понякога се чудя защо не я изгори като онази откачена икономка в «Ребека». Често се притеснявах да не го направи. Да не изгори и старите снимки. Ти видя ли ги? Видя ли снимката на Жулиен и синовете му пред портала?

- Пред портата. Искаш да кажеш пред вратата с формата на ключалка в предната част на къщата?

Дали Майкъл ги чуваше? Да, идваше към тях, като явно се опитваше да накара Сесилия да замълчи, защото тя непрестанно шепнеше нещо в ухото му, без да обръща внимание на странното му изражение. Аарън също беше наблизо, под една магнолия, незабележим, но втренчен в групата. Щеше и? се да може да изрече някакво заклинание и той да стане съвсем невидим за околните.

Но те и без това не забелязваха нищо странично. Фийлдинг кимаше, а Фелиша говореше. Сребърните и? гривни изтракаха, когато посочи към стареца.

- Кажи и?, Фийлдинг. Мисля, че трябва. Карлота искаше тази къща, искаше да я управлява. Тя беше нейна господарка до смъртта си.