Ан Райс - Полунощ 2

Някои от тях имаха своите тайни, особено по-възрастните. При всяко ново събиране тя долавяше все по-силни индикации за това. Всъщност, колкото повече наближаваше сватбата, като че нещо назряваше.

Старите Мейфеър не се отбиваха на Първа улица само за да поднесат добрите си пожелания или пък да видят как върви ремонта. Те бяха любопитни. Бяха уплашени. Искаха да споделят някакви тайни, или да я предупредят, или пък да я попитат нещо. Може би просто изпитваха силите и?, защото със сигурност и те притежаваха такива. Тези хора я обичаха много и умело успяваха да скрият негативните си емоции. Това и? се струваше много странно.

Но може би точно днес щеше да се случи нещо необичайно.

Много от старите бяха тук, алкохолът се лееше обилно, а след няколкото хладни октомврийски дни, времето отново бе станало приятно топло. Небето бе съвършено синьо и големите пухкави облаци плаваха по него бързо, като изящни галеони под напора на вятъра.

Тя отпи още една голяма глътка от бърбъна, наслади се на изгарящото усещане в гърдите и се огледа за Майкъл.

Ето го там, все още в плен на Беатрис и изумително хубавата Джифорд, чиято майка бе наследница на Лестан Мейфеър, а баща и? пък бе наследник на Клей. Тя, разбира се, се бе омъжила за внука на Кортланд - Райън Мейфеър. Сигурно щеше да се сети за още заплетени роднински връзки, но вниманието и? бе привлечено от друго - кръвта и? закипя, щом видя, че бледите пръсти на Джифорд се увиват - без никаква причина - около ръката на Майкъл.

Какво толкова вълнуващо намираха в гаджето и?, че не искаха да го оставят на мира? И защо тази Джифорд бе толкова нервна? Горкият Майкъл. Той не знаеше какво да направи. Седеше там с ръце в джобовете, кимаше и се усмихваше на шегите им. Не осъзнаваше, че флиртуват с него, не виждаше пламъците в очите им, прелъстителния звън на смеха им.

Явно беше нормално. Грубите момчета бяха неустоими за изисканите дами. Просто не можеха да се откъснат от него, за тях той беше бабаит, който чете Дикенс.

Предния ден се бе качил по дългата тясна стълба на страничната стена на къщата, както пират се катери по мачтата на кораб. Гол до кръста, с крака на парапета, развята коса и вдигната за поздрав към нея ръка, той явно изобщо не съзнаваше, че е неустоим, че направо я влудява. Сесилия погледна нагоре и каза:

- Боже, ама той е много готин, да знаеш.

- Знам - промърмори Роуан.

В такива моменти желанието и? към него ставаше направо мъчително. А сега той беше още по-неустоим в новия ленен костюм от три части («Приличам на продавач на сладолед»), който Беатрис го бе изнудила да купи в «Перлис». «Скъпи, сега си същински южняшки джентълмен!»

Беше секси, просто ходещ сексапил. Например, когато навиваше ръкавите си и пъхаше пакета «Кемъл» в десния, или пък мушкаше молива зад ухото си и започваше да спори с някой от дърводелците или бояджиите, а после изместваше единия си крак напред и вдигаше рязко ръка, сякаш смяташе да забие брадичката на човека чак в мозъка му.

После, след като всички си тръгнеха, се гмуркаше гол в басейна (вече не виждаше никакви призраци). Един уикенд отидоха до Флорида, за да подпишат документите за новата къща. Той легна гол на терасата, само със златния часовник и малката верижка на врата. Нямаше нищо по-сексапилно от него.

А сега беше така невероятно щастлив! Беше единственият човек на този свят, който обичаше къщата на Първа улица дори повече, отколкото я обичаха Мейфеър. Беше направо обсебен от нея. Използваше всяка възможност да свърши по някоя работа заедно с работниците. И все по-често сваляше ръкавиците. Като че вече можеше да прекъсне потока от образи и ако не докосваше хора, спокойно можеше да работи с голи ръце.

Слава богу, че всички призраци и привидения най-после ги бяха оставили на мира. И тя наистина трябваше да спре да се притеснява, че той е в компанията на тези жени.

По-добре беше да се концентрира върху хората, събрали се около нея - достолепната стара Фелиша тъкмо бе придърпала един стол, а хубавата бъбрива Маргарет Ан се настаняваше на тревата. Намусената Магдален, която изглеждаше млада, но не беше, също бе дошла преди малко и наблюдаваше мълчаливо останалите.

От време на време някой обръщаше глава и поглеждаше към Роуан, и тя отново долавяше вибрацията на някакво скрито знание, на въпрос, може би, но всичко бързо изчезваше. Винаги идваше откъм някой от по-старите - Фелиша, най-малката дъщеря на Баркли, вече седемдесет и пет годишна, или пък от Лили, седемдесет и осем годишната внучка на Винсент, или пък от стария плешив Петер Мейфеър, с влажните искрящи очи и дебелия врат, въпреки че не беше пълен човек - най-младия син на Гарланд.