Ан Райс - Полунощ 2

Майкъл бе много щастлив, че ще има църковна венчавка. Родителите му се бяха оженили в тази енория, както и дядо му и баба му. Да, беше ужасно щастлив, може би дори повече от нея. Така че тя не искаше да му разваля настроението, освен ако, разбира се, не се случеше още нещо с отвратителната огърлица. После винаги можеше да му обясни всичко, след като отново заключат бижуто в сейфа. Да, не беше го излъгала, просто малко отлагаше разговора.

Пък и не се случи нищо друго. Нямаше вече мутирали цветя до леглото. Всъщност времето бе изтекло почти незабелязано, реставрацията беше към края си, а къщата във Флорида бе обзаведена и готова за медения им месец.

Другото хубаво нещо беше, че Аарън бе напълно приет от семейството и сега го канеха на всяко събиране. Беатрис дори се бе влюбила в него и непрестанно го подкачаше за британските му обноски и че наоколо има доста вдовици, които биха били изгодна партия за брак. Дори стигна дотам, че го заведе на симфоничен концерт с Агнес Мейфеър, много красива по-възрастна братовчедка, чийто съпруг бе починал преди година.

Роуан се чудеше как ли Аарън приема всичко това, но вече бе разбрала, че той може да спечели благоразположението и на дявола в ада. Дори ледената Лорън си падаше по него. Един ден на обяд двамата бяха разговаряли за историята на Ню Орлиънс. Райън също го харесваше, както и Айзък и Уийтфилд. Дори Пиърс постоянно го разпитваше за пътуванията му из Европа и Изтока.

Освен всичко друго, Аарън беше и неизменен компаньон на леля Вив. Роуан смяташе, че всеки трябва да си има по една леля Вив - крехка като кукла женица, която обичаше Майкъл до полуда. Тя напомняше на Роуан за Милата Мили и леля Бел по описанията на Аарън в досието, разбира се.

Преместването в Ню Орлиънс не беше лесно за леля Вив. Мейфеър я бяха спечелили напълно, но все пак тя не успяваше да следва бясното им темпо и да участва в енергичните им разговори. Този следобед бе помолила да остане у дома, за да подреди новите вещи, които Роуан и? беше купила. Все молеше Майкъл да отиде в Сан Франциско да опакова нещата и? от къщата на Либърти стрийт, и той все отлагаше, въпреки че и двамата с Роуан знаеха, че подобно пътуване е неизбежно.

Но отношението му към леля Вив и? даваше още безброй причини да го обича; никой не бе по-мил и по-търпелив от него.

- Тя е единственото ми семейство - каза той веднъж. - Всички други си отидоха. Нали знаеш, че ако между нас не беше потръгнало, сега щях да съм в Таламаска. Те щяха да са новото ми семейство.

Колко добре го разбираше само; тези думи я бяха върнали към месеците горчива самота.

Колко и? се искаше нещата тук да потръгнат! И призракът от Първа улица сякаш искаше същото. Или пък гневът и? го беше отблъснал? Защото след появата на огърлицата през онази нощ тя цели дни го бе проклинала в ума си.

Семейството бе приело идеята за Таламаска, въпреки че Аарън отговаряше доста мъгляво на въпросите им какво точно представлява орденът. Те явно го смятаха за изследовател, пътешественик, който винаги се интересува от историята на Мейфеър, защото те са старо и уважавано семейство от Юга, а те биха заобичали всеки изследовател, който може да изкопае името на тяхната невероятно красива предтеча Дебора, обезсмъртена не от друг, а от великия Рембранд, и то с прочутия смарагд на гърдите. Бяха объркани от късчетата родова история, които Аарън реши да им разкрие. Господи боже, те смятали, че Жулиен е измислил баснята за шотландските им предшественици.

Междувременно Беа поръча да и? направят репродукция с маслени бои по снимката на портрета на Дебора, за да може да я окачат на стената в къщата на Първа улица в деня на приема. Тя беше бясна на Райън, че бе отказал да закупят оригинала. Но и Таламаска едва ли щеше да се раздели с него. Слава богу, че след като Райън предположи каква ще е цената, въпросът бе изоставен напълно.

Да, всички обичаха Аарън, всички обичаха Майкъл, всички обичаха Роуан.

Обичаха и Дебора.

Ако знаеха нещо за случилото се между Аарън и Кортланд, или Карлота, през годините, не казаха и дума за това. Не знаеха, че Стюарт Таунсенд е бил член на Таламаска. Всъщност бяха доста объркани от откриването на мистериозния скелет на тавана. Малко по малко стана ясно, че всички смятат Стела отговорна за това.

- Вероятно е умрял от опиум или пиене на някое от дивите и? партита и тя просто го е увила в килима и е забравила за него.

- Или пък го е удушила. Помните ли какви купони правеше?

Роуан слушаше с почуда тези разговори и изблиците на смях. Не долавяше никаква злоба в тях. Но пък усещаше добрите им намерения и празничното им настроение.