Ан Райс - Полунощ 2

- О, значи старият Къри е здрав като камък! А какво ти подсказва шестото чувство?

Тя сложи ръка на врата му и плъзна пръсти в отворената яка, като леко галеше кожата. Беше толкова нежно и така необичайно за нея, че по целия му гръб плъзнаха тръпки и пламъчето на страстта се разгоря.

Едва се сдържаше да не я сграбчи и тя сигурно го усещаше. Но лицето и? си остана безизразно; очите и? бяха някак стъклени и не се откъсваха от него. Той започна да се тревожи.

- Роуан?

Тя бавно отдръпна ръцете си. Отново се превърна в старата Роуан и остави пръстите си да се плъзнат с влудяваща нежност в скута му. Стисна подутината на джинсите му.

- Е, какво ти каза шестото чувство? - попита той отново, като едва се удържаше да не разкъса дрехите и?.

- Че си най-красивият и секси мъж, с когото съм спала - каза тя лениво. - Че е било много умно от моя страна да се влюбя точно в теб. И че нашето първо дете ще бъде невероятно красиво и силно.

- Наистина ли това видя?

- Не, но така ще стане - отвърна тя и положи глава на рамото му. - Ще се случат прекрасни неща - добави и се сгуши в него. - Защото ние ще ги накараме да се случат. Можем да започнем още сега.

Към края на седмицата в «Мейфеър и Мейфеър» се проведе първото сериозно заседание по въпроса за създаването на медицинския център. След консултация с Роуан бе решено да бъдат проведени няколко координирани проучвания относно осъществимостта му, оптималния му размер и най-подходящото място в Ню Орлиънс.

Райън уреди няколко срещи на Ан Мари и Пиърс в главни болници в Хюстън, Ню Йорк и Кеймбридж. На тях щяха да бъдат обсъдени възможностите за сдружаване с университети или съществуващи институции в града.

Роуан се зае да проучи техническите сведения за развитието на американските болници. Проведе четиричасов разговор с Ларкин, стария си шеф, и с лекари от цялата страна, като молеше за предложения и идеи.

Вече бе разбрала, че най-грандиозната и? мечта може да бъде реализирана само с частица от капитала и?, ако въобще се наложеше да се черпи от него. Или поне така твърдяха Лорън и Райън Мейфеър. Беше най-добре нещата да продължат да се развиват на тази основа.

- Но някой ден може цялото богатство, до последното пени, да се влее в медицината - каза тя на Майкъл, когато бяха насаме, - да се вложи в създаването на ваксини и антибиотици, в операционни и болнични легла.

Реставрацията на къщата вървеше така гладко, че Майкъл дори имаше време да огледа няколко други имота. Към средата на септември той купи един голям, прашен магазин на Мегазин стрийт, където щеше да направи офис на «Големите надежди». Намираше се само на няколко преки от Първа улица и от родната му къща. Сградата беше старомодна, с плосък покрив и веранда от ковано желязо, която стърчеше над тротоара. Още един от онези перфектни моменти.

Да, всичко вървеше просто прекрасно и те много се забавляваха. Салонът беше почти готов. Бяха постлали няколко от китайските килими на Жулиен и подредиха прекрасните френски мебели. Старият стенен часовник отново работеше.

Разбира се, роднините постоянно ги умоляваха да оставят хотела и да заживеят с едно или друго семейство, докато дойде денят на сватбата. Но те се чувстваха много удобно в големия апартамент с изглед към Сейнт Чарлз авеню. Обожаваха «Карибския салон» и персонала на малкия елегантен хотел, дори и асансьора с изрисуван с цветя таван и малкото кафене, където понякога закусваха.

Пък и Аарън още живееше в апартамента на горния етаж, а и двамата много го обичаха. Не минаваше ден, без да пият кафе с него и да си побъбрят. Той не спомена повече за никакви необясними инциденти.

През последните седмици на септември захладня. Често оставаха вечер в къщата на Първа улица, след като работниците си тръгнеха. Пиеха вино на масата от ковано желязо и се наслаждаваха на залеза.

Последният светлик на слънцето винаги се отразяваше във високите прозорци на таванския етаж и позлатяваше стъклата.

Беше великолепно. Бугенвилията бе омайваща с пурпурните си цветове.

Всяка завършена стая, всяка боядисана част от перилата ги изпълваше с радост и с мечти за бъдещето.

Междувременно Беатрис и Лили Мейфеър бяха говорили с Роуан за тържествена венчавка в църквата «Успение Богородично». Очевидно завещанието изискваше католическа церемония. Стана ясно и че за щастието и доволството на целия род всичко ще е изключително пищно. Роуан накрая се предаде, но не изглеждаше недоволна.

Майкъл тайно ликуваше.