Ан Райс - Полунощ 2

Майкъл мълчеше. Аарън почти бе привършил питието си.

- Аарън, а какво може да направи тя със силата си, ако се опита да я използва и да я контролира?

Англичанинът кимна.

- Използвала я е през целия си живот, за да лекува. А не иска да развива негативния потенциал; иска да я използва само частично.

- Да, но дали няма да започне да си играе със силата си в лабораторията.

- Може би, след време. Но мисля, че сега се е концентрирала върху идеята за медицински център. Иска да бъде със семейството си и да реализира този план. Трябва да призная, че концепцията и? е прекрасна. Сигурен съм, че в «Мейфеър и Мейфеър» са много впечатлени, въпреки че едва ли ще го признаят. - Аарън изпи виното си. - Ами ти? - И направи жест към ръцете му.

- О, имам напредък. Свалям ги все по-често. Не зная…

- А когато плуваше?

- Сигурно съм ги свалил. Господи, дори не помислих за това. Аз… Мислиш ли, че има нещо общо?

- Не, не мисля. Но според мен с право смяташ, че онзи мъж не е бил Лангтри. Просто предчувствие, но не мисля, че Лангтри би се опитал да се намеси по този начин. Обаче на всяка цена кажи на Роуан, ако искаш и тя да е напълно откровена с теб. Кажи и? всичко.

Знаеше, че Аарън е прав.

Беше облечен за вечеря и седеше във всекидневната на апартамента, когато Роуан се прибра. Направи и? питие и и? разказа накратко целия инцидент.

Видя тревога на лицето и?, дори разочарование, че нещо толкова мрачно и ужасно разклаща увереността и?, че всичко ще бъде наред. Изглеждаше неспособна да каже каквото и да било. Просто седеше на дивана, до купчината пакети, които бе донесла. Не беше докоснала питието си.

- Мисля, че беше един от номерата му - каза Майкъл. - Както лилиума. Не трябва да му придаваме голямо значение.

Нали това искаше да чуе тя?

- Да, точно така ще направим - отвърна Роуан с леко раздразнение в гласа. - А ти… как ти се отрази? Аз бих откачила, ако видя подобно нещо.

- Ами стреснах се, но беше дори някак вълнуващо. Ядосах се и май пак получих… пристъп…

- Господи, Майкъл!

- Не, не. Седнете, доктор Мейфеър. Добре съм. Обикновена реакция на организма. Не знам точно. Може би просто съм се уплашил. Веднъж, като дете, се спусках с шейна на колела по плажа Пончартрейн. Качвахме се до върха на хълма и се спусках надолу съвсем спокоен. Но веднъж се случи нещо много странно. Получих някакво стягане в гърдите и корема. Много болеше! Сякаш тялото ми се бе вдървило. Е, сега беше нещо подобно.

Тя седеше със скръстени ръце и стиснати устни. Накрая каза тихо:

- Хората умират от сърдечен удар и при спускане от хълм, и при други силни вълнения.

- Аз няма да умра.

- Така ли?

- Да, защото вече съм умирал и знам, че не ми е дошло времето.

Тя се засмя горчиво.

- Много смешно, няма що.

- Напълно сериозен съм.

- Не искам повече да ходиш там сам. Не му предоставяй още възможности да ти причинява подобно нещо.

- Глупости, Роуан! Не се страхувам от тъпия призрак. Освен това ми харесва да ходя там. Пък и…

- Какво?

- Така или иначе той все някога ще се появи.

- И защо смяташ, че е бил Лашър? - попита тя тихо. Лицето и? внезапно се бе отпуснало. - Ами ако е бил Лангтри, ако е искал да ме напуснеш?

- Откъде го измисли?

- Ами измислих го.

- Виж, нека зарежем това. Просто исках да бъда откровен с теб, да ти кажа какво се е случило, а не да започна да умувам по въпроса. Не искам и ти да се тормозиш.

- Не ходи там сам - каза тя с потъмняло лице. - Никога сам и през нощта, не си търси още проблеми.

Той изсумтя пренебрежително.

Тя стана и излезе от стаята. Никога не я бе виждал да се държи така. След малко се върна с голяма черна кожена чанта.

- Разкопчай си ризата, моля те. - И извади стетоскоп.

- Какво, да не се майтапиш.

Стоеше пред него със стетоскопа в ръка и се взираше театрално в тавана. После сведе поглед и се усмихна.

- Опитваш се да измамиш чичо доктор? Е, добре, разкопчай си ризата.

- Само ако и ти разкопчаеш твоята.

- Веднага след това, обещавам. Всъщност, ако искаш, и ти можеш да послушаш сърцето ми.

- Добре, ако махнеш това. Господи, Роуан, студено е.

- Топля го в ръце само за децата, Майкъл.

- Ох, по дяволите, нима мислиш, че големите и силни мъже като мен не могат да усещат студ?

- Спри да ме разсмиваш. Поеми си дълбоко дъх.

Той изпълни нареждането.

- Е, какво чу там вътре?

Тя се изправи, свали стетоскопа и го прибра в чантата. Седна до Майкъл и притисна с пръсти китката му.

- Кажи де.

- Всичко е наред. Не чух никакъв шум. Не установих и никакви вродени увреждания, нито пък дисфункция или каквато и да било слабост.