Ан Райс - Полунощ 2

А също и Рандъл, по-възрастен дори от чичо си Петер, със сиви, умни очи, отпуснал се на желязната пейка в другия край на градината. Взираше се неотклонно в нея, без значение колко хора закриваха от време на време видимостта му. Сякаш искаше да и? каже нещо изключително важно, но не знаеше как да започне.

Искам да знам. Искам да знам всичко.

Пиърс я гледаше с неприкрито страхопочитание, явно вече спечелен от мечтата за медицински център и почти нетърпелив да я превърне в реалност. Лошото беше, че вече бе изгубил отчасти топлотата, която бе показвал преди. Сега се държеше сякаш извинително, когато представяше младите мъже и накратко обясняваше роднинската им връзка и настоящата им професия. (Ние сме семейство на адвокати, или «Какво друго може да прави един джентълмен, когато всъщност не му се налага да прави нищо?») Пиърс и? изглеждаше изключително мил и привлекателен. Щеше и? се да го накара да се отпусне отново.

Роуан с удоволствие забеляза, че след като и? представеше някого, Пиърс го водеше да се запознае и с Майкъл, и то с проста и невероятна сърдечност. Всъщност всички бяха любезни с Майкъл. Джифорд не спираше да долива бърбън в чашата му. Ан Мари сега се бе настанила до него, говореше му нещо и рамото и? от време на време се опираше в неговото.

«Престани, Роуан. Не можеш да заключиш този красив звяр на тавана.»

Но хората идваха към нея на групи, после се разделяха и бяха следвани от други. През цялото време говореха за къщата на Първа улица, преди всичко за нея.

Явно текущата и? реставрация им доставяше неизразима радост.

Къщата на Първа улица била символ на рода, с каква мъка само я гледали да се руши, колко мразели Карлота заради това.

Да, Роуан долавяше това в поздравителните думи, усещаше го в погледите им. Къщата най-после бе свободна от презряното си изгнание.

Постоянно се изумяваше колко добре са осведомени за последните промени и нововъведения. Знаеха дори какви цветове е избрала за стаите, без да са ги видели.

Колко прекрасно, че е решила да запази старите мебели в спалните. Знае ли, че навремето Стела е спала в леглото на Карлота? А леглото в стаята на Мили е принадлежало на прабаба Катерин, а прачичо Жулиен е роден в леглото в предната стая, което сега щяло да е на Роуан и Майкъл.

Какво смятат за нейния план за голяма болница? От няколкото кратки разговора извън «Мейфеър и Мейфеър» тя се бе уверила, че приемат много добре идеята. Името «Медицински център Мейфеър» явно много ги въодушевяваше.

Предната седмица бе обяснила на Беа и Сесилия, че за нея е изключително важно този център да се заеме с нови проучвания, да удовлетворява нови нужди. Че ще е идеална среда за проучвания, задължително, но няма да е затворен като крепост институт, а истинска болница с голяма леглова база, предназначена за бедни пациенти. Ако успее да привлече и най-добрите невролози и неврохирурзи в страната и стане най-иновативната, най-ефективната и най-добре оборудваната клиника за лечение на неврологични проблеми, то мечтата и? ще е изпълнена.

- На мен ми звучи прекрасно - бе казала Сесилия.

- Само въпрос на време е - каза Кармен Мейфеър на един обяд. - Нали знаеш, че «Мейфеър и Мейфеър» винаги са раздавали милиони, но за първи път някой поема подобна инициатива.

Но това, разбира се, беше само началото. Сега нямаше нужда да им обяснява, че предвижда да експериментира в структурирането и уреждането на интензивните отделения, че иска да построи и жилищни помещения за семействата на пациентите, със специални обучаващи програми за съпрузите и децата, които трябва да участват в последващата рехабилитация на хората с нелечими заболявания или увреждания.

Всеки ден и? идваха все нови идеи. Мечтаеше за хуманна обучаваща програма, която да изличи всички ужаси и оскърбления, станали обичайни в модерната медицина; планираше да основе училище за медицински сестри, в което да се обучават нови кадри, със съвсем нов набор от умения и отговорности.

Името «Медицински център Мейфеър» щеше да стане синоним на най-добрите, най-хуманните и най-чувствителните специалисти в тази област.

Да, всички щяха да се гордеят с нея. Как иначе?

- Още едно питие?

- Да, благодаря. Бърбън. Започна да ми харесва.

Смях.

Тя отпи още една глътка и кимна на младия Тими Мейфеър, който току-що бе дошъл да и? стисне ръката. Да, и поздрави Бернадет Мейфеър, която бе срещнала за кратко на погребението. Поздрави и красивото малко червенокосо момиче с панделката в косата, което се казваше Мона Мейфеър - дъщеря на Сиси. И мъжкараната Дженифър Мейфеър, най-добрата приятелка и четвърта братовчедка на Мона. Джен имаше като нейния глас, дълбок и дрезгав.