Ан Райс - Полунощ 2

- Не, тя не искаше нищо - изсумтя Фийлдинг и направи рязък пренебрежителен жест с лявата си ръка. - В това беше и проклятието и?. Тя искаше само да руши.

- Ами портата? - попита Роуан.

- Дядо, ще те отведа…

- Няма да ме водиш никъде, Джифорд - каза той и решителността подмлади значително гласа му. - Роуан ще живее в тази къща и аз трябва да и? кажа някои неща.

- Но насаме! - обяви Джифорд.

- Остави го да говори, скъпа - обади се Лили. - Пък и сега сме насаме, само хора от семейството сме.

- Тази къща е прелестна, много ще и? хареса - каза рязко Магдален. - Какво се опитвате да направите, да я изплашите?

Рандъл стоеше до Магдален, вдигнал вежди и стиснал устни. Всички бръчки по старото му лице се бяха вдълбочили. Взираше се във Фийлдинг.

- Но какво искаше да кажеш? - попита Роуан.

- Само няколко стари легенди - обади се Райън с леко раздразнение в гласа, въпреки че говореше бавно, сякаш се опитваше да го потуши. - Глупави стари истории за портал и прочие простотии.

Майкъл се приближи зад Фийлдинг, а Аарън също пристъпи по-близо до тях. Те все още не го забелязваха.

- Аз обаче искам да знам - каза Пиърс. Стоеше вляво, зад Фелиша и до Рандъл. Фелиша се втренчи напрегнато във Фийлдинг. Главата и? леко се поклащаше, защото вече бе изпила доста. - Моят прапрадядо е нарисуван пред портата - каза Пиърс. - Портретът му е вътре в къщата. Винаги са ги рисували пред портата.

- А защо да не ги рисуват така? - попита Райън. - Нали са живели в къщата. Не бива да забравяме, че къщата е била на прапрапрадядовците ни.

- Така е - прошепна Майкъл. - Ето къде съм виждал вратата. На картините. Трябваше да ги разгледам по-внимателно…

Райън се озърна към него. Роуан протегна ръка и направи жест на Майкъл да дойде при нея. Райън го проследи с поглед как се приближава до стола и?. Пиърс отново говореше нещо, а Майкъл седна на тревата до Роуан, така че тя да може да сложи ръка на рамото му. Аарън стоеше съвсем наблизо.

- Но дори на старите фотографии пак са снимани пред вратата - настоя Пиърс. - Винаги пред врата с форма на ключалка. Дали е предната или някоя от…

- Да, същата форма е гравирана на криптата. И никой не знае кой го е направил.

- Жулиен, разбира се - каза Рандъл с нисък и гръмовен глас. Всички бързо се извърнаха към него. - А Жулиен е знаел какво прави, защото вратата е имала специално значение за него и за всички останали по онова време.

- Ако и? наговорите тези глупости, тя няма да… - започна Ан Мари.

- Не, искам да знам - прекъсна я Роуан. - Пък и нищо не може да ме спре да заживея в тази къща.

- Не бъди толкова сигурна - обади се печално Рандъл.

Лорън му хвърли студен укоряващ поглед и прошепна:

- Сега не е времето за страшни приказки.

- Трябва ли да разравяме цялата тази мръсотия! - извика Джифорд. Изглеждаше много разстроена. Роуан видя, че Пиърс се притесни, но той беше от другата страна и затова Райън я хвана за ръката и и? прошепна нещо на ухо.

«Тя се опитва да прекъсне разговора», помисли си Роуан.

- Е, кажете, какво означава тази порта. Защо винаги застават пред нея?

- Не обичам да се говори за това - изпищя Джифорд. - Не разбирам защо трябва да ровим в миналото всеки път щом се съберем. Трябва да мислим за бъдещето.

- Ние говорим за бъдещето - каза Рандъл. - Младата жена трябва да знае някои неща.

- Да, искам да знам за вратата - настоя Роуан.

- Е, добре, продължавайте, реакционери такива - каза Фелиша. - Щом като толкова години си мълчахте, говорете сега.

- Портата е свързана с едно съглашение, с едно обещание - рече Фийлдинг. - Това е тайна, предавана на всяко поколение още от най-ранни времена.

Роуан сведе поглед към Майкъл, който бе свил колене към гърдите си, отпуснал ръце на тях, и гледаше Фийлдинг. Но дори отгоре тя виждаше на лицето му страх и объркване, същото онова проклето изражение, което се появяваше, щом заговореше за виденията. Изражение, толкова нехарактерно за него, че го караше да изглежда като друг човек.

- Никога не съм чувала за някакво обещание - каза Сесилия. - Нито за съглашение, за порта или за каквото и да било.

Петер Мейфеър се бе присъединил към тях. Той беше плешив като Фийлдинг и имаше същите остри очи. Всъщност всички се бяха събрали в кръг около нея. Айзък и Уитфийлд надничаха иззад Пиърс.

- Защото те никога не говореха за това - каза Петер с треперещ и леко театрален глас. - Това беше тяхната тайна и не искаха никой да узнава за нея.

- Кои са тези «те»? - попита Райън. - Да не би да става дума за моя дядо? - Гласът му бе леко завален от пиенето. Той преглътна припряно и добави: - За Кортланд ли говорите?