Ан Райс - Полунощ 2

- Роуан, моля те - каза Аарън и и? подаде кърпичката си.

- Съжалявам - прошепна Майкъл.

- Майната ти и на теб! - извика тя. - Просто си признай, че си на тяхна страна. И спри да се въртиш като пумпал, щом някое парче от пъзела падне на мястото си! Да не си мислиш, че там горе си видял Света Богородица! Не, видял си тях и техните номера.

- Не, не е вярно. - Гласът му бе тъжен и изпълнен с разкаяние. Сърцето и? се късаше, но нямаше намерение да се предава. Страхуваше се да изрече онова, което всъщност мислеше: «Обичам те, но не ти ли е хрумвало, че твоята роля се изразява в това да се погрижиш аз да се върна тук, да остана и да родя дете, което да наследи завещанието? Този призрак може да е причинил и удавянето и спасяването ти, виденията и всичко останало. Ето защо Артър Лангтри ти се е явил и се е опитал да те отпрати, преди да е станало твърде късно».

Тя седеше и таеше тези мисли в себе си. Те я тровеха. Надяваше се да не са истина, страхуваше се.

- Моля ви, престанете - каза тихо Аарън. - Фийлдинг е просто стар глупак. - Гласът му бе като успокояваща музика и сякаш изсмукваше напрежението от нея. - Той просто иска да се чувства важен. По това си приличат и тримата - Рандъл, Петер и Фийлдинг. Не им обръщай внимание. Той… е твърде стар. Повярвай ми. Аз самият скоро ще съм на неговия хал.

Тя избърса нос, погледна Аарън и отвърна на усмивката му.

- Те добри хора ли са, Аарън? Какво мислиш? - Нарочно не обръщаше внимание на Майкъл за момента.

- Да, прекрасни хора. И наистина те обичат. Старецът също те обича. Ти си най-вълнуващото нещо за него през последните десет години. Останалите не го канят често. Липсва му внимание. И, разбира се, въпреки всичките им тайни, те не знаят колкото знаеш ти.

- Прав си - прошепна тя. Чувстваше се изтощена и нещастна. Емоционалните изблици никога не и? бяха действали пречистващо. Винаги я разтърсваха и огорчаваха.

- Е, добре - каза тя. - Мислех да го помоля да ме заведе до олтара, но майната му. Реших това да стори един по-скъп за мен приятел. - Тя обърса очи със сгънатата кърпичка и попи устните си. - Говоря за теб, Аарън. Знам, че е доста късно, но би ли минал по пътеката в църквата заедно с мен?

- Скъпа, за мен ще е чест - отвърна той. - Нищо не би ме направило по-щастлив. - Той стисна ръката и?. - Но сега, моля те, не мисли повече за стария глупак.

- Благодаря ти, Аарън - прошепна Роуан и се облегна назад. Пое си дълбоко дъх и се обърна към Майкъл. Нарочно го бе игнорирала досега, но внезапно съжали за това. Той изглеждаше така обезсърчен и уязвим. - Е, успокои ли се вече, или имаш намерение да си докараш сърдечен удар? Нещо си много мълчалив.

Той се засмя под нос и сините му очи светнаха.

- Знаеш ли, когато бях дете - започна той и стисна ръката и?, - си мислех, че би било страхотно да си имаш семеен призрак. Много ми се искаше да видя такъв. Често си мислех, че сигурно е страхотно да живееш в обитавана от призраци къща.

Отново се бе превърнал в стария Майкъл - забавен, силен, макар и леко разстроен. Тя се наведе и целуна зачервената му буза.

- Съжалявам, че се ядосах толкова.

- Не, скъпа, аз съжалявам. Наистина. Старецът не искаше да каже нищо лошо. Просто е луд. Всички те са малко луди. Предполагам, че е от ирландската им кръв. Всички ирландци са такива.

Аарън ги гледаше с усмивка, но те бяха вече доста изтощени и този разговор бе изцедил и последните им сили.

Роуан се обърна към мрака навън, отпусна се назад и облегна глава на кожената седалка. Гледаше как намръщеният град прелита покрай тях - една след друга се редуваха двойните дървени къщи с железни огради и дълги дървени капаци на прозорците; ниските западнали бетонни сгради, които изглеждаха не на място сред дъбовете и високите плевели. Беше красиво. Лустрото на нейния перфектен калифорнийски свят се бе разпукало и тя най-сетне бе попаднала в истинския живот.

Как да им обясни, че всичко ще бъде наред, че накрая тя ще победи, че никакво изкушение не може да я откъсне от любовта и?, от мечтите и?, от плановете и??

Онова нещо щеше да се яви и да се опита да я изкуши - както дяволът е изкушавал вещиците от миналото - но тя нямаше да се поддаде, силата в нея, подхранена чрез дванайсет вещици, щеше да е достатъчна, за да го унищожи. Числото тринайсет носи лош късмет, демоне. А портата е порта към ада.

Да, точно така, порта към ада.

Но Майкъл щеше да повярва едва когато всичко свърши.

Тя си спомни розите на масата в салона. Бяха ужасни. И ирисът с черната потрепваща уста. Кошмар. А най-лошото от всичко - смарагдът на врата и? в мрака, студен и тежък върху голите и? гърди. Не, не му казвай за това. Изобщо не го споменавай.