Ан Райс - Полунощ 2

Дойдоха и много от старите приятели на Майкъл от гимназията - благодарение на любезните усилия на Рита Мей Лониган. Те образуваха своя собствена шумна и оживена групичка и си разказваха стари истории. Рита бе открила дори двама негови братовчеди - хубава възрастна жена на име Аманда Къри, която Майкъл си спомняше с любов, и Франклин Къри - съученик на баща му.

Майкъл се радваше много на това и изобщо не беше така резервиран като Роуан. Беатрис идваше да го прегърне поне два пъти на всеки половин час и винаги го разплакваше. Той беше искрено трогнат от това, че Лили и Джифорд бяха взели леля Вив под крилото си.

Но сега беше време на силни емоции. Бяха дошли Мейфеър от цялата страна. Прегръщаха се с братовчедите си, които не бяха виждали от години, и се кълняха, че ще идват по-често в Ню Орлиънс. Някои дори се канеха да останат за седмица-две у някое от семействата. Непрестанно просветваха светкавици на фотоапарати. Големи черни видеокамери бавно си проправяха път през ярката тълпа.

Накрая всички дойдоха и Роуан вече можеше да се присъединява към различните групички. Следеше как се справя фирмата за кетъринг и дали оркестърът има всичко необходимо. Чувстваше се длъжна да контролира нещата.

Жегата си бе отишла напълно, благодарение на нежния бриз. Някои от гостите си тръгнаха по-рано; басейнът бе пълен с полуголи деца, които пищяха и се плискаха с вода. Някои плуваха само по гащички, а неколцина възрастни дори скочиха напълно облечени във водата.

Още храна се трупаше по масите. Отваряха се още каси с шампанско. Твърдото ядро на рода - около петстотин Мейфеър, които Роуан вече познаваше, се щураха напред-назад като у дома си, седяха и разговаряха на стълбището или се разхождаха из стаите и се възхищаваха на промените. Някои дори надничаха в кутиите със скъпи подаръци.

Всички се възхищаваха на реставрираната къща: на мекия прасковен цвят в салона и бежовите копринени драперии; на тъмнозеленото в библиотеката и искрящобелите дървени орнаменти. Взираха се в старите портрети, вече почистени и поставени отново в коридора и стаите на първия етаж.

Събираха се да се възхитят на портрета на Дебора, който сега висеше над камината. Лили и Беатрис подкрепяха Фийлдинг по време на тази обиколка и го качиха в стария асансьор, за да огледа всички стаи.

Петер и Рандъл седнаха в библиотеката с лулите си и започнаха да спорят относно датировката и авторите на портретите. И колко ли щеше да струва, ако Райън бе опитал да купи този «съмнителен» Рембранд?

С първия порив на дъжда оркестърът се премести в задната част на салона, а китайските килими бяха навити, за да могат младите двойки да потанцуват.

Засвириха чарлстон. Огледалата се тресяха от оглушителния писък на тромпетите и несекващия тътен на стотици крака.

Роуан изгуби Майкъл някъде в тълпата от възбудени и ентусиазирани лица. Тръгна към малкия будоар до библиотеката, като пътьом помаха на Петер, който сега бе останал сам и вече задрямваше.

Влезе в будоара и заключи вратата. Сърцето и? биеше силно, докато се взираше в образа си в огледалото.

Струваше и? се, че някак избледнява, прекършена като букета, който трябваше да хвърли по-късно от перилата на стълбите. Червилото и? се беше изтрило, страните и? бяха бледи, но очите и? искряха като смарагда. Тя докосна колебливо камъка и го нагласи върху дантелата. Затвори очи и се замисли за картината на Дебора. Да, редно беше да сложи бижуто. Редно беше да прави всичко, както те искаха. Отново се вгледа в себе си, опитваше се да запази момента завинаги, като скъпоценна снимка между страниците на дневник. Този ден, сред тях, сред всички тях.

Дори фактът, че видя Рита Мей да плаче тихо в библиотеката, не успя да развали щастието и?. Стисна ръката и? и каза: «Да, и аз често се сещам за Деидре днес». Защото беше истина. Харесваше и? да мисли за Деидре и за Ели, дори за Анта, извличаше ги от трагедиите, в които бяха впримчени, и ги приютяваше в сърцето си.

Вероятно някаква по-хладна и разсъдлива част от нея разбираше защо хората бяха напускали семейството и традицията, заради крехкия и моден свят на Калифорния, в който бе отрасла. Но изпитваше единствено съжаление към тях, съжаляваше за всеки, който някога е познавал тази невероятна интимност на рода. Сигурно Ели би я разбрала.

Върна се в салона, при оркестъра и танцуващите. Търсеше Майкъл и внезапно го забеляза - стоеше сам до втората камина и гледаше към препълнената стая. Тя познаваше този израз, руменината и въодушевлението - познаваше този далечен и сякаш разконцентриран поглед.