Ан Райс - Полунощ 2

Топлите дни вече бяха по-малко, но двамата с Майкъл имаха приказния плаж само за себе си. Чистата тишина на изолираната къща над дюните беше направо омагьосваща.

Когато бе топло, Роуан седеше с часове на плажа под голям бял чадър, четеше медицинските си списания и материалите, изпратени от Райън по куриер.

Четеше и книги за млади майки, които бе купила от местните книжарници. Сантиментални и неясни, но все пак забавни. Особено картинките на бебета с мънички изразителни лица, пълни вратлета на гривнички и прекрасни малки ръчички и крачета. Нямаше търпение да съобщи на семейството. Говореше с Беатрис почти всеки ден. Но засега бе най-добре да не казва никому. Как ли щяха да се почувстват двамата с Майкъл, ако нещо се объркаше… Ако и другите знаеха, загубата щеше да е още по-страшна за всички.

В дните, когато беше твърде студено за плуване, се разхождаха с часове по брега. Пазаруваха разни дреболии за къщата. Харесваха голите и? бели стени и оскъдните мебели. Майкъл бе казал, че прилича на място за игра в сравнение със сериозността, която цари на Първа улица. Той обичаше да готви заедно с Роуан - режеше, белеше, разбъркваше пържените картофи, печеше пържоли. Всичко беше много лесно и много забавно.

Вечеряха във всички изискани ресторанти и предприемаха пътешествия до боровата гора. Обикаляха големите курорти, тенискортовете и голф игрищата. Но повечето време оставаха в къщата, при безкрайното море.

Майкъл беше малко притеснен за работата си - бе наел бригада да оправи къщата му на улица «Благовещение» и бе отворил офис на «Големите надежди» на Мегазин стрийт. Затова сега му се налагаше да урежда някои спешни въпроси по телефона. И, разбира се, все още боядисваха в къщата на Първа улица - в стаята на Жулиен, а предстояха и поправки на покрива в задната част. Тухленият паркинг отзад още не беше завършен, старата гарсониера също още се ремонтираше - щеше да стане прекрасна къща за пазача. Майкъл бе нервен, че не може да надзирава всичко.

Явно беше, че точно сега не му трябваше дълъг меден месец - още повече, че Роуан непрекъснато го удължаваше.

Но той се съгласяваше с всичко. Не само че и? угаждаше, но и създаваше повечето красиви моменти, без значение дали се разхождаха по плажа, хванати за ръка, или се наслаждаваха на морско меню в някоя малка кръчма, или оглеждаха яхти в клуба, или пък четяха в любимите си ъгълчета на разкошната къща.

Майкъл беше спокоен по природа. Беше го разбрала още при първата им среща, беше разбрала защо тревогата е така непоносима за него. Домиляваше и?, щом го видеше, потънал в проектите си, да чертае скици за ремонтиране на малката къща на улица «Благовещение», да изрязва от списания снимки на някои дреболии, които смяташе да направи.

Леля Вив се чувстваше добре в Ню Орлиънс. Лили и Беа не я оставяха на мира, според собствените им признания. Майкъл смяташе, че за нея това е най-прекрасното на света.

- По телефона звучи подмладена - каза той. - Станала е член на градинарски клуб и на някакъв комитет за защита на дъбовете. Наистина се забавлява.

Толкова любящ, толкова разбиращ. Дори когато Роуан не пожела да се върнат за Деня на благодарността, той пак я разбра. Леля Вив отиде на вечеря у Беа, разбира се. И всички простиха на младоженците, че останаха във Флорида, защото това все пак си беше техният меден месец и можеха да си го продължават, колкото решат.

В Деня на благодарността двамата вечеряха на терасата над плажа. През нощта беше студено и гръмотевична буря удари Дестин. Вятърът блъскаше яростно стъклените врати и прозорците. Но след като повилня по брега, бурята затихна и настана божествен естествен мрак.

Седяха с часове пред огъня, говориха за Малкия Крие. В коя стая ще го настанят, как Роуан няма да позволи работата в медицинския център да и? попречи да бъде до него през първите години; възнамеряваше да прекарва сутрините с бебето и да не ходи на работа преди дванайсет. Разбира се, щяха да наемат достатъчно помощници, за да върви всичко гладко.

Слава богу, че той не попита директно дали е виждала онова проклето нещо. Тя не знаеше какво ще направи, ако бъде принудена да го излъже. Тайната бе заключена в малко кътче на съзнанието и?, подобно на тайната стая на Синята брада, а ключът бе хвърлен дълбоко в кладенеца.

Захладняваше все повече. Скоро нямаше да има извинение да остават повече тук. Знаеше, че трябва да се върнат.

Но какво правеше, защо не казваше на Майкъл и Аарън? Нима бягаше, нима се криеше?