Ан Райс - Полунощ 2

Роуан беше смаяна колко голям е Френският квартал, както и от усещането за старина, оцеляла дори след нововъведенията и модерните сгради. Майкъл отново бе завладян от неизбежния прилив на спомени - за неделите, които бе прекарал тук с майка си. Харесваха му подобренията, направени по тротоарите, както и уличните лампи, новия паваж по Джаксън Скуеър. Мястото сега изглеждаше още по-жизнено, отколкото в предишния си запуснат вид.

Беше прекрасно след дългата разходка да поседнат на пейка с изглед към реката и просто да гледат тъмната проблясваща вода. Увеселителните корабчета, осветени като големи сватбени торти, се носеха близо до потъналия в мрак отсрещен бряг.

Туристите, които се разхождаха по брега, бяха весели, разговаряха тихо, избухваха в смях. Двойките се усамотяваха в сенките. Самотен саксофонист свиреше някаква накъсана, сантиментална мелодия, а хората хвърляха монети в шапката му.

Накрая се върнаха към изпълнените с минувачи улици и тръгнаха към старото «Кафе дьо Монд», за да пийнат прочутото кафе лате и да хапнат понички. Останаха за малко вътре и гледаха как хората ставаха и сядаха до малките лепкави масички.

После поскитаха покрай магазините, заели мястото на стария Френски пазар, срещу тъжните и елегантни сгради по Декатър стрийт с техните балкони с железни перила и изящни колони.

Роуан помоли Майкъл да минат през Айриш Ченъл, покрай тъмните руини на комплекса «Свети Томас» и после покрай реката и изоставените складове. През нощта улица «Благовещение» изглеждаше малко по-добре, озарявана от уютните светлинки на малките къщи. Потеглиха с колата към горната част на града, по една тясна, обрамчена от дървета уличка, към вече порутените викториански къщи с натруфена украса. Той и? посочваше своите стари фаворити и онези, които би искал да реставрира.

Колко необичайно бе да е в стария си град, но с джобове пълни с пари. Да знае, че може да купи тези къщи, точно както бе мечтал преди в детството си, обхванат от безнадеждност и отчаяние.

Роуан изглеждаше запленена и щастлива от всичко видяно. Явно не съжаляваше. Но все още бе твърде рано…

От време на време тя заговаряше развълнувана, но дълбокият и? дрезгав глас го омайваше дотам, че той почти не разбираше смисъла на думите и?. Тя твърдеше, че хората тук са необичайно дружелюбни, че се посвещават изцяло на онова, което вършат, но все пак са напълно лишени от злоба, чак не било за вярване. Бе слисана от разнообразните акценти, с които говореха членовете на семейството и?. В речта на Беатрис и Райън се долавяше съвсем слабо нюйоркско произношение. Луиза говореше с напълно различен акцент, а младият Пиърс звучеше почти като баща си. Но все пак акцентите им много приличали на този на Майкъл.

- Не им го казвай, скъпа - предупреди я той. - Аз съм роден от другата страна на Мегазин стрийт и те го знаят.

- Те много те харесват - каза тя и пренебрегна коментара му. - Пиърс казва, че си като мъжете от старите времена.

Той се засмя.

- По дяволите, може и да съм.

Останаха будни до късно, пиха бира и говориха. Старият апартамент бе доста голям. Майкъл не се бе напивал скоро и знаеше, че тя се притеснява за него, но не казва нищо. Говореха за къщата и за всичко, което смятаха да направят.

Дали и? липсваше болницата? Да, липсваше и?. Но това сега не беше важно. Тя имаше план, голям план за бъдещето, който съвсем скоро щеше да изпълни.

- Но не можеш да изоставиш медицината. Нали няма да го направиш?

- Разбира се, че не - каза Роуан търпеливо, като дори сниши глас. - Напротив. Говоря точно за медицина, но в съвсем различна светлина.

- Какво имаш предвид?

- Рано е още да ти обяснявам. Самата аз не съм сигурна. Но въпросът със завещанието променя доста работи и колкото повече научавам за него, толкова повече неща ще се променят. Сега съм в съвсем различни отношения с «Мейфеър и Мейфеър». Става въпрос за пари. - Тя направи жест към документите на масата. - И нещата вървят доста добре.

- Наистина ли искаш да го правиш?

- Майкъл, ние вършим всичко в живота си с някакви очаквания. Аз израснах в охолство и това ми позволи да постъпя в медицинското училище и да завърша дългия си стаж по неврохирургия. Нямах нито съпруг, нито деца, за които да се тревожа. Всъщност нямах никакви други грижи. Но сега тези пари променят радикално нещата. С такова наследство могат да се реализират научни проекти, да се построят лаборатории. Може да се направи медицински център с клиника, която да работи специално в областта на неврохирургията. - Тя сви рамене. - Знаеш какво имам предвид.