Ан Райс - Полунощ 2

- Господи! Как може да съм толкова глупав! Що за старомоден мъж съм тогава? - Пъхна лявата си ръка под горещите и? копринени бедра и обгърна раменете и? с дясната. Целуна я и я вдигна, тайно тържествуващ, че не изгуби равновесие. Тръгна с нея - лека и изгаряща от желание. Беше съвсем лесно да я отнесе до леглото.

Във вторник започна работата по климатичната инсталация. По покривите на верандите имаше достатъчно място за всичко. Джоузеф, декораторът, бе изнесъл френските мебели, които се нуждаеха от поправка. Красивите мебели в спалните, всички от плантаторските времена, имаха нужда единствено от излъскване, а чистачките можеха да се погрижат за това.

Мазачите бяха свършили с предната спалня и сега бояджиите застилаха всичко с найлон, за да могат да работят чисто, въпреки че доста прах се наслагваше и от останалата част на къщата. Роуан беше избрала цвят шампанско за стените в спалнята и бяло за таваните и гредите. Дойдоха да измерят и за килими. Долу работниците посипваха с пясък трапезарията, където по някаква причина хубавият дъбов под бе положен над стари чамови дъски, които имаха нужда само от циклене.

Майкъл бе проверил лично комините от покрива. Камините на дърва в библиотеката и в салона бяха в много добро състояние и дърпаха отлично. Останалите отдавна бяха пригодени да работят на газ и някои дори бяха запечатани. Беше решено да сменят нагревателите с по-модерни.

Междувременно всички кухненски уреди бяха подменени. Старите дървени плотове бяха почистени. Щяха да ги лакират към края на следващата седмица.

Роуан седеше с кръстосани крака на пода в салона заедно с декоратора. Около тях бяха разпръснати мостри от платове в ярки цветове. Тя избра бежова коприна за завесите в предната стая. Искаше някаква по-тъмна дамаска за трапезарията, нещо, което да си пасва с избелелите картини. А горе искаше всичко да е ведро и светло.

Майкъл прегледа каталозите с боите и избра меки прасковени тонове за долния етаж и тъмнобежово за трапезарията, което щеше да хармонира с картините. После избра бяло за кухнята и килерите. Свърза се с фирми за миене на прозорци и почистване на полилеи. Старият часовник в салона беше поправен.

Късно следобед в петък икономката на Беатрис, Трина, бе купила всички необходими завивки за спалните на горния етаж, включително и нови възглавници и юргани, както и чаршафи, които бяха прибрани с ароматни билки в шкафовете и чекмеджетата на дрешниците. На тавана работата по тръбите вече бе приключила. Старите тапети в стаята на Мили, на Деидре и на Карлота бяха свалени. Мазачите тъкмо привършваха с шпакловката, за да може стените да се боядисат.

Беше поставена и алармена система, както и детектори за дим, защити за стъклата, бутони за спешна медицинска помощ.

Междувременно друга бригада бояджии работеше в салона.

Единственият проблем през деня беше спорът на Роуан с доктор Ларкин от Сан Франциско. Разговаряха по телефона някъде по обед. Тя му каза, че ще си вземе дълга почивка, а той и? отвърна, че се е продала. Наследството и хубавата къща в Ню Орлиънс я накарали да се откаже от призванието си. Естествено нейните неясни обяснения за намеренията и? за бъдещето го ядосаха още повече. Накрая тя започна да се вбесява. Не бе обърнала гръб на работата на живота си. Напротив, мислела за съвсем нови хоризонти и щяла да му разкаже всичко подробно, когато реши.

Когато затвори телефона, беше изтощена. Дори не беше отишла в Калифорния, за да затвори къщата в Тибурон.

- Призлява ми, само като си помисля за това - каза тя. - Не знам защо е така. Просто не искам да виждам онова място отново. Не мога да повярвам, че успях да избягам. Дори ми идва да се ощипя, за да се уверя, че не сънувам.

Майкъл я разбираше много добре, и все пак я посъветва да не продава къщата, докато не мине още известно време.

Тя сви рамене. Щяла да я обяви за продан още утре, ако не я била дала под наем на доктор Слатъри, заместника и? в Сан Франциско срещу съвсем ниска сума и без никакъв депозит. Слатъри се бе съгласил с радост да опакова всичките и? лични вещи и да ги изпрати на юг. Райън бе уредил да бъдат оставени на склад.

- Сигурно ще си останат неотворени двайсетина години - каза тя.

Някъде към два в петък Майкъл отиде с нея до магазина на «Мерцедес» на Сейнт Чарлз авеню. Това вече беше приятна задача. Той се намираше на същата улица, на която беше и хотелът. Като дете, когато се бе връщал към дома от библиотеката на Ли Съркъл, той често влизаше в големия шоурум, отваряше вратите на изумително красивите немски коли и се пъхаше вътре, докато не го забележи някой от продавачите. Но не спомена това пред Роуан. Всъщност имаше спомени за всяка уличка, по която минаваха.