Ан Райс - Полунощ 2

Гледаше с тихо доволство как тя пише чек за две коли - една малка 500 SL и един голям и луксозен седан с четири врати. И двете кремави, с карамелена на цвят кожена тапицерия.

Предния ден той самият бе купил хубав, лъскав и луксозен американски ван, който можеше да натовари до пръсване и едновременно с това да кара в удобство и лекота, на климатик и под звуците на касетофона. Стори му се странно, че за Роуан тази значителна покупка като че не беше нещо особено. Тя сякаш дори не я намираше за интересна.

Помоли продавача да докара седана на Първа улица, до задните врати, през които навремето бяха влизали каретите, и да остави ключовете в «Пончартрейн». Двамата с Майкъл се качиха в малката спортна кола.

Караше Роуан - мина по Сейнт Чарлз авеню и после към хотела.

- Хайде да се усамотим тук за уикенда - каза тя. - Да забравим за малко за къщата и семейството.

- Вече? - попита той. Много му се искаше да вечерят на някое от увеселителните корабчета по реката.

- Знаеш ли защо? Направих едно интересно откритие. Оказа се, че най-добрите плажове на Флорида са само на четири часа път оттук. Знаеше ли това?

- Аха.

- В едно градче, Дестин, има няколко къщи за продан. Една от тях си има пристан. Разбрах от Уийтфилд и Беатрис. Уийтфилд и Пиърс често ходели там през пролетната ваканция. А Беатрис през цялата година. Райън се обади на един агент на недвижими имоти. Какво ще кажеш?

- Да, разбира се, защо не.

Ето, друг спомен, помисли си той. През лятото, когато беше на петнайсет, и всички заедно отидоха до един от тези бели плажове във Флорида. Зелената вода под червения залез. Беше мислил точно за това в деня, когато падна от скалите в Оушън Бийч. Почти час преди Роуан Мейфеър да го види във водата.

- Не знаех, че сме толкова близо до Залива - каза тя. - А Пасификът е сериозен океан, не се плава лесно в него.

- Да - засмя се той. - Разбрах, че е сериозен, още щом го видях. - И направо започна да се превива от смях.

- Стига, Майкъл, умирам си да видя Залива.

- Естествено.

- Не съм го виждала, откакто ходихме на Карибите в гимназията. Ако е толкова топъл, колкото го помня…

- Да, пътуването определено ще си струва.

- Може да наема някого да докара «Сладката Кристин» там, или по-добре да купя нова яхта. Ходил ли си някога на Карибите?

- Не. - Той поклати глава. - Да, трябваше да се сетя още щом видях оная къща в Тибурон.

- Само четири часа, Майкъл - каза тя. - Хайде, няма да ни отнеме повече от петнайсет минути да си съберем багажа.

След малко спряха пред къщата.

Еужения седеше до кухненската маса и полираше сребърните чинии от чекмеджетата.

- О, толкова е хубаво, че тази къща се връща към живот - каза тя.

- Да, прекрасно е, нали? - рече Майкъл и сложи леко ръка на крехкото и? рамо. - Какво ще кажеш да се преместиш в старата си стая. Ако желаеш, разбира се.

О, да, с удоволствие. Разбира се, че ще остане за уикенда. Вече била твърде стара да се занимава постоянно с децата на сина си у дома. Постоянно трябвало да вика след тях. О, с радост ще се върне. Да, още има ключове, «но тук няма да ви трябват никакви ключове».

Бояджиите работеха на горния етаж. Градинарите също щяха да останат до късно. Дарт Хенли, помощникът на Майкъл, с радост се съгласи да надзирава работата за уикенда. Никакви проблеми.

- Виж, басейнът е почти готов - каза Роуан. И наистина, бяха свършили с поправките и сега го боядисваха.

Всички плевели бяха разчистени от плочките около басейна, дъските за скачане бяха поправени, красивите варовикови балюстради бяха освободени от прегръдката на градината. Гъстият чемшир също беше изкоренен и сред него откриха още столове и маси от ковано желязо. Разкриха се и ниските стъпала от плочи на страничната веранда, което доказа, че преди времето на Деидре тя е била отворена. Тогава е можело да се излиза от салона през страничната веранда, после по плочите и надолу към моравата.

- Трябва да я отворим, Роуан - каза Майкъл. - Пък и си имаме вече закрита веранда зад кухнята. Сложиха и? нова мрежа, ела да видиш.

- Стига вече работа - каза Роуан и му даде ключовете. - Защо не покараш? Имам чувството, че те изнервям.

- Само когато подминаваш светофари и знаци стоп с мръсна газ - каза той. - Нарушаването на два закона едновременно наистина ме изнервя малко.

- Добре, хубавецо, стига да стигнем там за четири часа.

Той хвърли последен поглед на къщата. Светлината тук беше като във Флоренция, в това отношение Роуан беше права. Обливаше високата южна фасада така, както и старите италиански дворци. Пък и всичко вървеше толкова добре, невероятно добре.