Ан Райс - Полунощ 2

И тогава почувства странна болка в душата си, пробождане на мъка и чисто щастие.

«Тук съм, вече съм тук», помисли си той. «Вече няма да мечтая за този миг, тук съм.» Виденията му изглеждаха така далечни, избледняваха. Не беше получавал никакви проблясъци от тях напоследък.

Но Роуан чакаше, чакаха ги и чистите бели плажове. Чакаше го още от прекрасния му стар свят. Хрумна му, че ще е прекрасно да се любят в още едно легло.

Трийсет и шест

Пристигнаха във Форт Уолтън, Флорида, към осем часа, след дълго и бавно пътуване от Пенсакола. Явно целият свят бе тръгнал към плажовете тази нощ, колите се движеха броня до броня. Ако сега продължаха към Дестин, рискуваха да не намерят свободни места.

И тук имаше стаи само в старото крило на «Холидей Ин». Всичките пари на света не можеха да им купят апартамент в по-луксозен хотел. Малкото градче с неговите неонови знаци беше западнало и доста депресиращо.

Стаята бе почти непоносима, миризлива и слабо осветена, с износени мебели и матраци на буци. Но те веднага облякоха банските и излязоха през стъклената врата в края на коридора, за да се озоват направо на плажа.

Светът се отвори, топъл и прекрасен под небе, осеяно с брилянтни звезди. Дори прозрачната зелена вода се виждаше на светлината на луната. Бризът бе съвсем леко хладен, дори по-нежен от нюорлиънския. Пясъкът беше чист и направо нереално бял, фин като захар под краката им.

Отидоха заедно до прибоя. Майкъл не можа да повярва колко топла и бистра е водата. Сияеше меко, докато се вихреше около глезените му. И тогава се видя отново в Оушън Бийч, от другата страна на континента. Пръстите му бяха измръзнали, вятърът пронизваше лицето му, а той мислеше за точно това място, за почти митичното и невъзможно място под звездите на Юга.

Само да можеха някак да вдишат всичко в гърдите си, да го запазят и да се освободят от мрака, който ги чакаше, дебнеше и със сигурност щеше да им се разкрие…

Роуан се хвърли към водата с радостен смях. После внезапно го спъна и той цопна в една вълна до нея. Опря се на лакът и остави водата да облее лицето му.

Плуваха бавно, лениво през нежните вълни, беше плитко и краката им почти докосваха дъното. Най-после стигнаха до дълбокото и когато се изправиха, водата стигаше до раменете им.

Белите дюни на плажа сияеха като сняг на лунната светлина, далечните светлини на по-големите хотели примигваха под черното звездно небе. Майкъл прегърна Роуан и усети ръцете и? около себе си. Този свят изглеждаше напълно невъзможен - невъобразим с простотата си, с пълната липса на бариери, на трудности, на дразнители за сетивата или плътта.

- Това е раят - каза тя. - Наистина. Господи, как си могъл да си тръгнеш? - Откъсна се от него, без да дочака отговор, и заплува бързо към хоризонта.

Той не помръдна от мястото си, вдигна очи към небето и се опита да различи голямото съзвездие Орион с неговия пояс от скъпоценни камъни. Не си спомняше да е бил толкова щастлив. Никой не му носеше толкова радост, колкото Роуан. Никога не бе изживявал такъв съвършен момент - толкова свеж, красив и топъл.

Да, отново съм у дома, и тя е с мен. За нищо друго не ми пука. Поне сега…

Прекараха неделята в оглед на имоти. Почти цялото крайбрежие от Форт Уолтън до Сийсайд беше заето от големи курортни комплекси и концесии. Имаше малко отделни къщи, и то на доста висока цена.

Някъде към три часа те тръгнаха към «къщата» - спартанска модерна постройка с ниски тавани и чисто бели стени. Квадратните прозорци приличаха на серия морски пейзажи по стените, прорязвани от хоризонта точно наполовина. Долу, под високата предна веранда, бяха дюните, които трябваше да бъдат запазени, тъй като предпазвали от високи вълни при ураган.

После минаха по дълъг кей над дюните и слязоха по стари дървени стълби на самия плаж. Под ярките слънчеви лъчи белият пясък беше съвсем невероятна гледка. Водата бе великолепно зелена и пенлива.

Далече надолу по плажа от двете страни се издигаха възвишения, които разчупваха гледката с белите си кули, също толкова чисти и геометрични, като малката къща. Скалите, зъберите и дърветата на Калифорния ги нямаше. Тук беше съвсем различно - напомняше за гръцките острови, въпреки че ландшафтът беше предимно равнинен и осеян с кубистични сгради с изчистени и остри линии.

Харесваше му. Каза и? го веднага, да, наистина му харесваше, и къщата беше хубава.

Най-много му допадна контрастът с буйната растителност в Ню Орлиънс. Къщата бе добре построена, на пода имаше плочи в коралов цвят и дебели килими. Всичко в кухнята бе от неръждаема стомана. Да, кубистично и чисто. Неизразимо красиво по свой собствен начин.