Ан Райс - Полунощ 2

Беше хубаво да си ляга всяка нощ с Роуан в прекрасния стар апартамент, да правят любов, а на сутринта да стават, за да се заемат с работата си. Беше прекрасно да се изморява от физическа работа, да чувства как тялото му се събужда след двата месеца апатия и алкохолизъм.

Пиеше най-много по една бира, и сега, когато съзнанието му не бе замъглено от алкохола, сетивата му бяха изключително изострени. Не можеше да се насити на стройното момичешко тяло на Роуан, на неизтощимата и? енергия. Пълната и? липса на нарцисизъм или какъвто и да било срам събуждаше в него грубост, която тя, изглежда, харесваше. Понякога сексът им ставаше доста необуздан и почти жесток, но винаги завършваше с нежност и трескава прегръдка, така че той вече се чудеше как е спал толкова много години, без да я притиска към себе си.

Трийсет и четири

Нейното лично време беше рано сутрин. Без значение, че бе чела до късно, тя отваряше очи в четири. И без значение колко рано си беше легнал, Майкъл спеше като труп чак до девет, освен ако някой не го събудеше.

Но това беше добре. Даваше и? няколко часа покой, за който душата и? копнееше. Никога не бе познавала мъж, който да я приема напълно такава, каквато е. Освен това имаше моменти, когато имаше нужда да се откъсне от всички.

Сега, през дните, в които бяха неразделни, тя за първи път разбра защо винаги бе приемала мъжете «на малки дози». Защото това си беше като робство, като неугасваща страст - невъзможност да погледне към гладкия му гол гръб или към малката златна верижка на мощния му врат, без да го пожелае, без да стисне зъби при мисълта, че може да плъзне ръка между завивките и да погали тъмните косми около тестисите му и да накара члена му да се втвърди в ръката и?.

Възрастта му даваше преимущество пред нея - възможността да каже след втория път едно нежно, но твърдо «не, не мога отново» - и това го правеше още по-изкусителен дори от млад мъж. Въпреки че тя не бе сигурна в това, защото никога не бе привличана така от някой по-млад. Но когато се замислеше за неговата нежност, зрялост, за пълната му липса на младежка егоцентричност и враждебност, липсата на неограничена енергия се компенсираше напълно.

- Искам да живея с теб до смъртта си - прошепна му тя тази сутрин и прокара пръст по наболите косъмчета по брадичката и врата му. Знаеше, че няма да го събуди. - Да, имам нужда от теб, и умът, и тялото ми те искат. Ти си всичко, от което се нуждая.

Дори го целуна, без да го събуди.

Но сега следваха само нейните минути.

Беше невероятно да се разхождаш по пустите улици точно когато слънцето изгрява. Да виждаш как катеричките се щурат из клоните на дърветата, да чуваш печалните, дори отчаяни крясъци на птици.

Понякога над паважа се кълбеше мъгла. Железните огради блещукаха от росата. Небето беше осеяно с червено, кърваво като залеза и избледняващо в синьото на утрото.

В този час къщата беше прохладна.

А тази сутрин Роуан беше доволна от това, защото жегата бе започнала да я изморява, а я чакаше не съвсем приятна задача.

Трябваше да я свърши по-рано, но все я беше пренебрегвала, опитваше се да не и? обръща внимание, да се отдаде на радостта и удоволствието.

Но сега, когато се качваше по стълбите, откри, че дори е нетърпелива. Беше развълнувана. Влезе в старата господарска спалня, която бе принадлежала на майка и?, и отиде до леглото, където бе оставено кадифеното портмоне със златните монети. Никой не бе посмял да го докосне.

Напротив, поне шест различни работници бяха дошли да кажат, че са го видели там и някой трябвало да го прибере.

Да, някой трябваше да го прибере.

Тя се взря в златните монети, които се бяха изсипали на купчинка от него. Само Господ знаеше откъде всъщност идваха.

После грабна портмонето, събра монетите вътре, взе и кутията за бижута и ги отнесе в любимата си стая - трапезарията.

Меката утринна светлина проникваше слабо през мръсните прозорци. Подът бе покрит с найлони, а високата стълба стигаше чак до тавана.

Тя махна покривката на масата и покривалото на един стол, седна и остави съкровищата пред себе си.

- Тук си, знам, че си тук - прошепна тя. - Наблюдаваш ме. - Докато изричаше тези думи, почувства студ. Извади шепа монети и ги пръсна, за да ги разгледа. Бяха римски, не беше нужно да е специалист, за да го разбере. Имаше и една испанска, с изумително ясни цифри и букви. Бръкна в портмонето и извади още една шепа. Гръцки монети? Не беше сигурна. Бяха някак лепкави и влажни. Прииска и? се да ги почисти.