Ан Райс - Полунощ 2

Не искаше да признава пред Роуан, че не може да се отърси от някакво вътрешно безпокойство, и може би от усещането, че са наблюдавани. Тази къща сякаш бе живо същество. Или пък това беше само някакво остатъчно напрежение от видяното на тавана - от струпаните около него духове, привързани към настоящето, към този дом. Но не вярваше призраците да са източникът на тази тревога. Мястото като че бе попило личностите на всички Мейфеър, както вероятно ставаше с всяка стара къща. Сякаш, накъдето и да се обърнеше, щеше да види някой или нещо, което всъщност не беше там.

Изненада се, когато влезе в салона и видя само опъната светлина и тъжните, занемарени мебели. Огромните огледала се извисяваха над стаята като стражи. Старите картини изглеждаха безжизнени и мътни в тежките рамки. Той дълго гледа портрета на Стела - ретуширана фотография, усмивката и? беше много сладка, черната и? коса сияеше, сякаш Стела го гледаше с ъгълчето на живите си очи през мръсотията, наслоена по мътното стъкло.

- Трябва ли ви нещо, господин Майк? - попита младата прислужница.

Той поклати глава.

Обърна се и се загледа в празния люлеещ се стол. Дали не бе помръднал? Не, това беше глупаво. Сякаш очакваше нещо да се случи. Затвори бележника си и се върна към работата.

Джоузеф, декораторът, го чакаше в трапезарията.

Еужения също беше тук. Искаше да работи. Със сигурност имало работа и за нея. Никой не познавал по-добре къщата, работела тук от пет години. Сутринта казала на сина си, че не е твърде стара, за да продължава да се труди, че ще работи, докато умре.

- Наистина ли доктор Мейфеър иска копринени завеси? - попита декораторът. Сигурна ли е? Имал доста дамаски и кадифе, които можел да и? покаже и щели да струват два пъти по-евтино.

Майкъл и Роуан се срещнаха за обяд в «Мейфеър и Мейфеър». Тя още подписваше документи. Той се изненада с какво доверие и лекота Райън започна да му обяснява всичко.

- Преди Анта и Деидре имаше обичай да се прави завещание в подобен момент - каза той. - Роуан иска да съживи тази традиция. Сега правим списък на Мейфеър, които могат да станат негови получатели, а Беатрис вече се обажда на всички. Моля, разберете, че това не е толкова откачено, колкото звучи. Повечето Мейфеър имат доста пари в банката и винаги са имали. Но все пак има братовчеди, които учат в колеж и един-двама в медицински университет, а останалите спестяват за първия си дом. Такива неща. Мисля, че е препоръчително за Роуан да съживи обичая. И разбира се, като се има предвид размера на имуществото…

Все пак в Райън имаше нещо лукаво, нещо пресметливо, сякаш беше нащрек. Но нима това не беше естествено? Той като че се опитваше да изпита Майкъл с тази информация. Майкъл само кимна и сви рамене.

- Звучи страхотно.

До късния следобед двамата с Роуан се бяха върнали в къщата и вече се разправяха с хората при басейна. Вонята на тинята, източена от дъното, беше непоносима. Боси и без ризи, мъжете я изнасяха с ръчни колички. В стария бетон като че нямаше никакви пукнатини. Личеше по това, че наоколо нямаше влага. Бригадирът каза на Майкъл, че ще закърпят и измажат цялото дъно до средата на следващата седмица.

- Ако може да е по-скоро - каза Роуан. - Ще ви платя и за уикенда, но го направете бързо. Не мога да го гледам така.

Мъжете бяха доволни от допълнителните пари. Всъщност почти всеки работник тук беше доволен, че ще работи през почивните дни.

За басейна беше инсталирана съвсем нова нагревателна и филтърна инсталация. Тръбите за газта изглеждаха в добро състояние. Вече се изграждаше нова електрическа мрежа.

- Е, в какъв цвят искаш да боядисаме къщата? - попита Майкъл. - Ще свършат с измазването по-скоро, отколкото предполагаш. Сигурно ще искаш кабината и гарсониерата да бъдат в същия цвят, нали?

- Кажи ти как го искаш - отвърна тя.

- Бих я направил отново виолетова. Тъмнозелените капаци пасват идеално на този цвят. Бих запазил старата схема - синьо за покривите на верандите, сиво за подовете на верандите и черно за кованото желязо. Между другото, намерих човек, който ще закърпи и оградата. Вече прави отливките. Има си магазин близо до реката. Някой разказвал ли ти е за желязната ограда, която опасва имота?

- Не, кажи ми.

- Тя е по-стара дори от къщата. Всъщност е от началото на деветнайсети век. Ръчна изработка. Продължава по цялата Първа улица и завива по Камп, защото навремето имотът е стигал дотам. Ще трябва да я боядисаме, в черно, само една ръка, както и перилата…