Ан Райс - Полунощ 2

- Тринайсет са - прошепна той на Аарън.

- Да, но в тях са погребани мнозина. Знаеш как се прави.

- Не, това е модел - промърмори Майкъл вяло, чувстваше как кръвта се отдръпва от лицето му. - Виж, дванайсет крипти и един портал. Това е модел. Знам, че числото и вратата са свързани. Просто не мога да разбера какво означават.

По-късно същия следобед, докато чакаше Роуан, а Аарън работеше на компютъра си в предната стая, вероятно по историята на Мейфеър, Майкъл нарисува формата на вратата в бележника си. Ненавиждаше я. Ненавиждаше зейналата празнота в средата, защото тя беше изобразена контурно, не като врата, а като портал.

«Виждал съм го и някъде другаде, в друго изображение - написа той. - Но не знам къде.»

Беше му неприятно даже да говори за това. Дори онзи демон, който искаше да се превърне в човек, не бе събудил у него толкова страх.

Но след вечеря, във вътрешния двор на Оук Хейвън, обгърнати от пепелявия сумрак и потрепващата светлина на свещите, те отново потънаха в обсъждания и търсеха вероятни интерпретации. Трябвало да продължат напред. Двамата с Роуан прекараха нощта в предната спалня на плантацията. Беше много приятно разнообразие след хотела. На сутринта Майкъл се събуди още в шест, когато лъчите на слънцето погалиха лицето му. Роуан вече беше на верандата, пиеше втората си чаша кафе и нямаше търпение да тръгват.

Работата започна в девет, още щом се върнаха в Ню Орлиънс.

Никога не се беше забавлявал толкова.

Нае кола и обиколи града, като записваше имената на строителни фирми, които бяха построили най-красивите къщи в горната част и класните ресторанти във Френския квартал. Посети ги и поговори с управителите и строителите; понякога дори ходеше на обекти, които някои от по-словоохотливите му колеги държаха да му покажат. Обсъждаха надниците и очакванията, даваха му имена на дърводелци и бояджии, които имат нужда от работа.

Обади се на местна архитектурна фирма, за която се знаеше, че проектира големите имения, и потърси препоръки. Сърдечното отношение на всички го изуми. Дори само споменаването на къщата на Мейфеър събуждаше голямо въодушевление. Хората като че нямаха търпение да му дадат съвета си.

Оказа се, че градът е пълен с ненаети занаятчии. Петролният бум през седемдесетте и осемдесетте бе създал огромен интерес към реставрирането на къщи. Но сега над града още тегнеше облакът на петролната депресия и икономиката му бе доста пострадала. Над много имоти имаше възбрана, заради неизплатени ипотеки.

Към един часа той вече бе наел три бригади отлични бояджии и екип от най-добрите зидари в града - квартерони, наследници на цветнокожи, освободени от робство много преди Гражданската война. Те измазваха таваните и стените на нюорлиънските къщи вече осем поколения.

Нае и две бригади водопроводчици, една много добра фирма за поправка на покриви и един уважаван в горната част на града озеленител, който трябваше да разчисти и възстанови градината. В два следобед той обиколи с Майкъл имота, като все му сочеше огромните камелии и азалии, булчинския венец и старите рози, които можел да спаси.

Бяха наети и две чистачки - по препоръка на Беатрис Мейфеър - които започнаха щателно почистване на мебели, полираха среброто и миеха порцелана, който бе лежал много години под слоевете прах.

В петък трябваше да дойдат и хора, които да отводнят басейна и да преценят дали може да бъде реставриран и дали старото съоръжение може да се поправи. В петък трябваше дойде и един специалист по кухните. Строителни инженери щяха да проверят основите и верандите. Един отличен дърводелец и човек, който го биваше за всичко, Дарт Хенли, нямаше търпение да стане помощник на Майкъл в проекта. Към пет часа, докато още беше светло, Майкъл слезе под къщата с един фенер и маска против прах. След четирийсет и пет минутно пълзене долу, той се увери, че стените наистина са с метална арматура и се спускат право под земята, че долу е чисто и сухо и има достатъчно място за централна климатична инсталация.

Междувременно Райън Мейфеър дойде в къщата да опише законните притежания на Деидре и Карлота Мейфеър. Група млади адвокати, Пиърс, Франклин, Айзък и Уитфийлд Мейфеър - всички наследници на основателите на фирмата - вървяха заедно с оценителите и търговците на антики, които оглеждаха всеки полилей, картина, огледало и фотьойл.

Безценните френски антики бяха качени на тавана, заедно с няколко фини стола, които се нуждаеха единствено от претапициране, както и маси, които нямаха нужда от никаква поправка. Съкровищата на Стела в стил Ар деко, деликатни, но много запазени, бяха снети от тавана.