Ан Райс - Полунощ 2

Главата се изплъзна от ръцете му и падна на мокрия под. Майкъл се свлече на колене. Господи! Прилошаваше му. Щеше да повърне. Почувства конвулсия и болка в гръдния кош. Повърна. Не можа да се сдържи. Обърна се към ъгъла, опита се да допълзи дотам, но просто всичко се изля от него.

Роуан го държеше за рамото. Когато ти е толкова зле, изобщо не ти пука кой те докосва.

Отново видя мъртвеца на леглото. Опита се да и? каже, но устата му беше пълна с повръщано. Господи. Погледна към ръцете си. Мръсотията беше по целия под, по дрехите му.

Но все пак стана на крака. Посегна към дръжката на вратата, но тя се изплъзна от пръстите му. Изблъска от пътя си Жулиен, Мери Бет и накрая Роуан и заопипва по пода за главата. Тя се бе пръснала като презрял плод, като диня.

- Лашър - прошепна той на Роуан и избърса устата си. - Лашър, в тази глава, в тялото на мъртвец.

А останалите? Боже, всичките бяха пълни с глави. Господи боже! Майкъл взе друг буркан, разби го в дървения рафт и зеленикавите останки се изсипаха от него. Бяха меки, изгнили и се разпльокаха като огромно зелено яйце на пода, разкривайки тъмен череп. Майкъл го докосна и той се сплеска под пръстите му, лицето се разпадна.

Да, Майкъл, когато от теб ще останат само кости, като тези, които държиш сега.

- На това ли му викаш плът? - извика той. - На това ли! - Изрита изгнилата глава, хвърли черепа и ритна и него. Беше като гумен. - Няма да я имаш, никога, за нищо на света.

- Майкъл!

Отново му призля, но този път нямаше да повърне. Хвана се за ръба на рафта. Пред очите му проблесна образът на Еужения.

- О, на тавана смърди ужасно, госпожице Карлота.

- Не пипай нищо там, Еужения.

Майкъл се обърна и избърса ръце в сакото си, избърса ги яростно. После каза на Роуан:

- Той е влизал в телата на мъртъвци. Обладавал е телата им. Гледал е през техните очи и е говорел с техните гласни струни. Но не е можел да ги съживи, не е можел да накара клетките да се делят отново. Тя е запазила главите. Той е влизал в тях дълго след като телата са изгнивали, и е гледал през техните очи.

Обърна се и започна да вади бурканите един по един. Роуан стоеше до него. Взираха се през мътните стъкла. Потрепващите образи му пречеха да види каквото трябва, но той беше решен. Глави с кафява коса, да, и руса глава с кафяви кичури, да, лице на черен мъж, но с бели петна по кожата, с кичури по-светла коса, а ето друг - с бяла коса, но прошарена с кафяво.

- Господи, виж. Той не само е влизал в тях, а е променял тъканите, влияел е някак на клетките, но не е можел да ги поддържа живи.

Глави, глави, глави. Искаше да разбие всички буркани.

- Виждаш ли това? Предизвиквал е мутация, нов растеж на клетките! Но е било нищо в сравнение с това да си жив! Изгнили са. Не е могъл да спре гниенето! А те все така не ми казват какво искат от мен!

Хлъзгавите му пръсти се свиха в юмрук. Разби един от бурканите и той се пръсна на пода. Тя не се опита да го спре, но го беше обгърнала с ръце. Умоляваше го да излезе от стаята, теглеше го. Ако не беше тя и двамата щяха да паднат в гадната слуз по пода.

- Виж, виж това! - В дъното на рафта, зад счупените вече буркани имаше още един. Но в него течността беше бистра, восъчният печат беше дебел и непокътнат. Майкъл беше връхлетян от безсмислени и неразличими образи и звуци, но все пак чу как тя му казва:

- Отвори го, строши го.

И той го направи. Стъклото падна почти безшумно сред пепелявата глъчка от шептящи гласове. Той държеше главата, недокосната от разложението, но все пак гъбеста и мека.

Отново видя спалнята. Маргьорит пред тоалетката, с корсет и широка риза, която се обръща да му се усмихне. Няма зъби, очите и? са черни и подвижни, косата и? е грозна, раздърпана като валма испански мъх. Освен нея, там е и Жулиен, тънък, белокос, млад, със скръстени ръце. Покажи ми се, Лашър. А после тялото на леглото и? кима да се приближи. Тя ляга до него и мъртвите гниещи пръсти разкъсват корсажа и?, докосват живите и? гърди. Мъртвият пенис еректира между краката му.

- Погледни ме, промени ме, погледни ме, промени ме.

Извърна ли се Жулиен? Не, не и той. Стои до леглото, хванал се е за подпорите. Лицето му се озарява от слабата светлина на свещите, чиито пламъчета се полюшват от вятъра, нахлуващ през отворения прозорец. Жулиен изглежда възбуден, заинтригуван.

Но виж това нещо в ръцете ти, то е било неговото лице, нали? Неговото лице! Лицето, което видя в градината, в църквата, в общинската зала, лицето, което си виждал толкова много пъти. Суха кафява коса, о, да, кафявата коса.