Ан Райс - Полунощ 2

Върнаха се заедно в хотела, поръчаха си вечеря и седнаха във всекидневната на апартамента. За около два часа той им разказа какво бе видял.

Разказа им за частичките от виденията, които бяха започнали да се връщат на проблясъци още преди да свали ръкавиците. Каза им и за първото видение, когато докосна нощницата на Деидре - как е видял Жулиен на онова отвратително място, а после и в таванската стая.

Разказва дълго. Описва и най-малките подробности. Щеше му се Аарън да каже нещо, но знаеше защо мълчи.

Каза им и за ужасното пророчество на Лашър и че сега всичко му се струва някак близко, познато, въпреки че не бе докоснал нищо, освен онази гнила смърдяща глава.

Каза им и за Бел, но се измори. Седна при тях и поиска още една бира, но знаеше, че няма да се съгласят. После обаче сам си я взе от хладилника, вече не му пукаше какво ще си помислят.

- Не знам защо съм забъркан във всичко това - каза той. - Знам само, че те са там, в онази къща. Помниш ли, че Кортланд е казал, че не е един от тях. Бел ми каза същото за себе си… ако не е било сън… но останалите са там! А това същество може да променя материята. Обладавало е телата на мъртви хора и е въздействало върху клетките. Но всъщност иска Роуан. Сигурен съм. Иска я заради способността и? да променя материята! Роуан е най-силната от всички досега. Господи, тя дори знае какво представляват клетките, как функционират, каква е структурата им!

Роуан изглеждаше втрещена от думите му.

След това Аарън му обясни, че след като проверила пулса му и го оставила да спи, Роуан му се обадила и го помолила да дойде в къщата. Той донесъл сандъци с лед, за да прибере онези ужасни неща от тавана. Двамата с Роуан отворили всеки буркан, фотографирали съдържанието му и после го прибирали в сандък.

Сега всичко това било в Оук Хейвън. Замразено. На сутринта щели да го изпратят за Амстердам, защото Роуан искала така. Аарън прибрал и книгите на Жулиен, които също щели да отпътуват за Холандия заедно със сандъка с куклите. Аарън обаче искал първо да снима куклите и да прегледа книгите. Роуан, разбира се, била съгласна.

Всъщност книгите се оказали просто счетоводни записи с шифровани бележки на френски. Ако е имало автобиография, както твърди Ричард Леуелин, тя не била на тавана.

Мисълта, че всички тези неща вече не са в къщата, донесе огромно облекчение на Майкъл. Пиеше четвъртата си бира и не му пукаше какво ще си помислят. Поне една нощ да прекара на спокойствие, за бога. Пък и трябваше да се отърве от всички тези мисли, иначе щеше да се побърка. А и нямаше да се напие. Не искаше да се напива.

Накрая и тримата замълчаха. Роуан се взираше в Майкъл и изведнъж, незнайно защо, той се почувства ужасно засрамен.

- Как си, скъпа? - попита я той. - Как си след цялата тази лудост. Май не ти помогнах много. Сигурно съм те изплашил до смърт. Съжаляваш ли, че не послуша Ели и не остана в Калифорния?

- Не си ме изплашил - каза тя развълнувано. - Харесва ми да се грижа за теб. Вече ти го казах. Но просто си мисля за разни неща. За цялата тази история, която е много странна смесица от безброй елементи.

- Обясни ми.

- Искам да имам семейство. Искам да съм близо до братовчедите си, до всичките деветстотин от тях, или колкото и да са там. Искам си къщата. Искам си историята - имам предвид описаната от Таламаска. Но не искам това ужасно нещо, това потайно, загадъчно зло същество. Не го искам, а то е толкова… примамливо.

Майкъл поклати глава.

- Нали помниш какво ти казах снощи. Неустоим е.

- Не, не е неустоим, а примамлив.

- И опасен - подхвърли Аарън. - Мисля, че вече трябва да сме напълно сигурни в това. Сега сме наясно, че става дума за същество, което може да променя материята.

- Не съм толкова сигурна - каза Роуан. - Огледах онези смрадливи останки. Промените са незначителни; засегнали са предимно повърхностната тъкан. Но, разбира се, всичко беше в такова състояние, че…

- Ами онази глава с лицето на Лашър? Тя е същинско негово копие.

Роуан поклати глава.

- Откъде можем да сме сигурни, че не е просто главата на някой, който много е приличал на него. Жулиен е приличал на Лашър. И то много. Но и при нея промените може да са били само в епидермиса. Не мога да кажа със сигурност.

- Е, добре, в епидермиса, и какво от това? - настоя Майкъл. - Да си чувала някога за същество, което може да променя епидермиса? Не говорим за зачервяване на кожата, а за перманентна промяна.

- Знаеш, че съзнанието може да направи всичко - отвърна Роуан. - Знаеш, че хората могат да контролират функциите на организма си чрез силата на мисълта и волята си. Дори могат да умрат, ако го пожелаят силно. Известно е, че има хора, които левитират, спират сърцето си, повишават телесната си температура. Такива случаи са описани научно. Светците, изпаднали в религиозен транс, можели да предизвикват стигми. И после пак със силата на вярата са затваряли тези рани. Пък и знаем, че когато се материализира, това нещо е донякъде плътно. Или поне изглежда плътно. Какво като може да промени някои мъртви тъкани. Та тук не става дума дори за живо тяло. Това са само предположения, и то доста произволни.