Ан Райс - Полунощ 2

- Не мога да повярвам на ушите си - каза Майкъл студено.

- Защо?

- Не знам. Съжалявам. Но имам ужасяващото усещане, че всичко е планирано, че е било предвидено да станеш добър лекар. Всичко е планирано.

- Успокой се, Майкъл. В тази история има твърде много пробойни, за да е планирана толкова добре. Нищо в това семейство не е било планирано. Спомни си за досието.

- То иска да бъде човек - извика Майкъл. - Точно това се е опитало да каже на Петир ван Абел, каза го и на мен. Иска да бъде човек и очаква ти да му помогнеш. Аарън, помниш ли какво ти е казал призракът на Стюарт Таунсенд? Че всичко е планирано.

- Да - обади се Аарън замислено, - но не бива да се осланяме много на един сън. Мисля, че Роуан е права. Не можеш да знаеш дали наистина е планирано. Но има нещо друго - аз не смятам, че това нещо може да стане човек. То иска да има тяло, да, но не би могло да се превърне в човек.

- Да бе, как не! - извика Майкъл. - Просто прекрасно. Сигурен съм, че всичко е планирано. Дори отделянето на Роуан от Деидре. Затова демонът е убил Кортланд. Искал е Роуан да бъде държана надалече, за да стане не само вещица, но и лекар. Планирал е дори самото и? завръщане.

- А защо се е явявал на теб? Ако ти можеш да му попречиш, защо ти се е явил?

Майкъл въздъхна. Със замряло сърце си спомни за молбите си към Дебора, как бе докоснал старата кукла, но не бе чул гласа и?, нито бе видял лицето и?. Отново се върна в онази стая, в смрадта, сред ужасяващите останки. Спомни си и за загадъчния портал. За странните думи на призрака. Виждам тринайсетата.

- Аз смятам да следвам собствения си план - каза Роуан спокойно. - Ще получа наследството и къщата, както ти казах. Искам да я реставрирам и да живея в нея. Нямам намерение да заминавам. - Погледна го, очакваше да и? отвърне нещо. - А това същество, колкото и да е мистериозно, няма да ми попречи, ако зависи по някакъв начин от мен. Казах ти вече, то изигра коза си.

Вгледа се почти гневно в Майкъл и настоя:

- Е, с мен ли си?

- Да, Роуан, с теб съм. Обичам те и мисля, че имаш право да продължаваш напред. Ще оправим тази къща и всичко останало. Аз също го искам.

Тя изглеждаше доволна, невероятно доволна, но спокойствието и? някак го притесняваше. Той се обърна към Аарън.

- А ти какво мислиш? За моята роля в цялата история, за думите на призрака. Сигурно имаш някаква интерпретация на всичко това.

- Майкъл, сега е важна единствено твоята интерпретация. Трябва да разбереш какво се е случило с теб. Аз не мога да предполагам нищо. Може и да ти прозвучи странно, но като член на Таламаска и събрат на Петир, Артър и Стюарт, аз вече съм изпълнил главните си цели в този случай. Осъществих контакт с вас и предадох историята на Мейфеър в ръцете на Роуан. Вие вече имате знанието, нищо, че е фрагментарно и объркано, но то може да ви помогне.

- Ох, ама и вие сте едни монаси - изсумтя Майкъл. Вдигна бирата си в подигравателен тост. - «Наблюдаваме и винаги сме тук.» За бога, Аарън, защо изобщо се случва всичко това?

Аарън се засмя добродушно и поклати глава.

- Майкъл, католиците винаги очакват от нас да им предложим нещо като религиозна утеха. Но ние не можем. Изобщо не знам защо се случва всичко това. Но мога да те науча да контролираш силата на ръцете си, за да запечаташ този извор на мъки.

- Може би - каза уморено Майкъл. - Обаче засега нямам никакво намерение да сваля ръкавиците си, дори и ако трябва да се здрависам с президента.

- Когато пожелаеш да се върнеш към силата си, аз ще съм на разположение. Тук съм именно, за да помогна и на двама ви. - Погледна към Роуан и после отново се обърна към Майкъл. - Няма нужда да ти казвам да внимаваш, нали?

- Не, няма нужда. Но какво става с теб? Случило ли се е нещо друго след онази катастрофа?

- Дребни работи - отвърна Аарън. - Не са от значение. Пък и може да съм си ги въобразил. И аз съм човек все пак. Понякога имам чувството, че ме наблюдават, като че усещам някаква заплаха.

Роуан понечи да каже нещо, но той и? направи знак да замълчи.

- Пазя се, не се притеснявай. Имам опит в подобни ситуации. Но има нещо странно - когато съм близо до теб, не усещам нищо подобно… чувствам се в безопасност.

- Ако те нарани, това ще е най-голямата му грешка. Защото никога няма да се обърна към него, нито да призная съществуването му. Ще се опитам да го убия и всичките му замисли ще отидат напразно.

Аарън като че се замисли.

- Мислиш ли, че той го знае? - попита Роуан.

- Вероятно. Но все пак не можем да сме сигурни. Това е някакъв неразгадаем ребус, непознаваема и заплетена схема; нещо като лабиринт. Не знам какво знае това същество. И смятам, че Майкъл е съвсем прав. То иска човешко тяло, без съмнение. Но какво знае и какво не знае… не мога да кажа. Нямам никаква идея що за същество е. Пък и не мисля, че някой знае.