Ан Райс - Полунощ 2

Той отпи от кафето и отмести чашата. После вдигна поглед към Роуан.

- Няма съмнение, че ще се опита да влезе във връзка с теб. Сигурно разбираш това. Антипатията ти няма да го държи надалече вечно. Дори не мисля, че и сега случаят е такъв. То просто чака подходяща възможност.

- Господи! - прошепна Майкъл. Беше все едно да чуеш, че човекът, когото обичаш най-силно на този свят, без съмнение ще бъде нападнат. Завладя го гняв и ревност.

Роуан се взираше в Аарън, след малко попита:

- Ти какво би направил на мое място?

- Не съм сигурен, но без съмнение това нещо е много опасно.

- Да, вече разбрах това от досието.

- И коварно.

- И с това съм наясно. Но мислиш ли, че трябва сама да се опитам да се свържа с него?

- Не, изчакай го да направи нещо. Така е най-мъдро. И моля те, опитай се да не губиш самообладание.

- Значи няма измъкване от него?

- Да, няма. Но мога да предположа какво ще направи, когато се приближи към теб.

- Какво?

- Ще иска твоето сътрудничество, ще иска да пазиш тайната. Иначе няма да ти каже нищо.

- То ще те отдели от нас - обади се Майкъл.

- Точно така - потвърди Аарън.

- И защо мислиш, че ще направи точно това?

Аарън сви рамене.

- Защото аз бих постъпил така на негово място.

- А има ли надежда да бъде прогонен? С нещо като екзорсизъм.

- Не зная. Тези ритуали наистина действат, но аз самият не мога да ги практикувам, пък и не знам какъв ефект биха имали върху същество с такава сила. Защото Лашър е нещо изключително. Той е като крал на своя вид. Гений.

Тя се засмя тихо.

- Той е коварен и непредсказуем - добави Аарън. - Ако беше поискал да умра, вече щях да съм мъртъв.

- За бога, Аарън, не го предизвиквай.

- Той знае, че ще го намразя, ако те нарани - каза Роуан.

- Да, може би затова не стигна толкова далече. Но ето че пак се върнахме в началото. Каквото и да правиш, Роуан, не забравяй историята. Спомни си за Сузан, за Дебора, за Стела, Анта и Деидре. Може би ако знаехме повече за Маргьорит, Катерин, Мари Клодет и останалите от Сан Доминго, щяхме да видим, че и техните истории не са по-малко трагични. И ако някой е виновен за всичките тези мъки и скръб, това е Лашър.

Роуан беше потънала в мисли, но след малко прошепна:

- Господи, искам да се махне от мен.

- Опасявам се, че не е възможно - отвърна Аарън. Въздъхна, погледна джобния си часовник и стана от дивана. - Сега трябва да ви напусна, но ще съм горе, в апартамента си.

- Слава богу, че оставаш, опасявах се, че ще се върнеш в Оук Хейвън - каза Роуан.

- Горе са книгите на Жулиен, а и смятам, че засега е по-добре да остана в града. Докато не ви досадя, разбира се.

- Не можеш да ни досадиш - отвърна Роуан.

- Чакай, Аарън, искам да те питам нещо - обади се Майкъл. - Какво почувства, когато влезе в онази къща?

Аарън се изсмя тихичко и поклати глава. След това каза:

- Предполагам, че знаеш. Но едно наистина ме изненада - къщата е много красива. Толкова голяма и все пак приканваща, когато се отворят прозорците и слънцето нахлуе вътре. Очаквах да е страховита, но се оказа точно обратното.

Майкъл се бе надявал да чуе точно това, но все пак то не разпръсна напрежението, което все още го измъчваше след случилото се следобеда.

- Къщата е прекрасна - каза Роуан. - И вече се променя. Вече става наша. Колко време ще ти отнеме да я направиш каквато трябва да бъде, Майкъл?

- Не много, два-три месеца, може и по-малко. До Коледа ще е готова. Нямам търпение да започна. Само да можех да се отърва от това усещане…

- Какво усещане?

- Че всичко е планирано.

- О, забрави за това - прекъсна го грубо Роуан.

- Вижте, най-добре сега се наспете хубаво, а после се захващайте с всичко останало - с уреждането на документите по завещанието и със самата къща. Но бъдете нащрек. Винаги! Когато нашият мистериозен приятел се появи, настоявайте да играе по вашите правила.

Майкъл седна схванато и се втренчи в бирата си, а Роуан тръгна към вратата да изпрати Аарън. Когато се върна, седна до него и го прегърна.

- Страх ме е, Роуан - каза той. - Мразя го. Ужасно го мразя.

- Знам, но ние ще победим.

През нощта, след като Роуан заспа дълбоко, Майкъл стана, отиде във всекидневната и извади бележника от куфарчето, което Аарън му беше дал в Оук Хейвън. Вече се чувстваше нормално. Ужасните събития от деня му се струваха странно далечни. Тялото все още го болеше, но се чувстваше отпочинал. Пък и мисълта, че Роуан е само на няколко метра от него, а Аарън спи на горния етаж, му носеше огромно успокоение.