Ан Райс - Полунощ 2

- Ти не ме разбираш - каза тя, гласът и? отново беше спокоен. - Не разбираш що за човек съм. Исках да знам дали наистина притежавам тази сила! Дойдох при теб, защото си мислех, че можеш да ме докоснеш и да кажеш дали силата ми наистина съществува. Е, ти не можа. Но Аарън ми го каза. Аарън го потвърди. А няма нищо по-лошо от подозрението и несигурността.

- Да, разбирам.

- Наистина ли? - Тя преглътна, изражението и? стана по-твърдо, като че от усилието да запази спокойствие. Очите и? за миг притъмняха, но после отново се просветлиха, като че с усилие на волята. Тя каза съвсем тихо: - Чувствам се ужасно заради Карън Гарфилд. Наистина. А Лемли вече беше болен. Беше получил инсулт година преди това. За него не съм сигурна, но за Карън… съм виновна, така е. Но, Майкъл, тогава не знаех!

- Разбирам, успокой се - тихо отвърна той.

Тя мълча дълго, опитваше се да се успокои. Когато заговори отново, гласът и? звучеше изморено, дори немощно.

- Но исках да се видя с Аарън и по още една причина.

- Каква?

Тя помисли малко и каза:

- В момента аз не общувам с този призрак, което означава, че не мога да го контролирам. Той всъщност не ми се яви истински. А може и никога да не го направи…

- Но ти вече си го видяла и освен това той чака точно теб.

Тя се замисли, играеше си разсеяно с малко конче от подгъва на ризата си.

- Но аз съм враждебна към него, Майкъл. Не го харесвам. Мисля, че той го знае. Стоях тук с часове, призовавах го да се яви и все пак го мразех, страхувах се от него.

Майкъл беше объркан.

- Може би все пак е изиграл картите си - каза тя.

- Имаш предвид, когато те е докосвал…

- Не, искам да кажа, че може би е изиграл вече коза си с мен. Вероятно е помогнал да бъде създаден медиум, който е толкова силен, че не може да бъде прелъстен от него, не може да бъде подлуден. Майкъл, щом мога да убивам същества от плът и кръв с невидимата си сила, как мислиш, че се отразява враждебността ми на Лашър?

Той я загледа с присвити очи, накрая призна:

- Не зная.

Роуан отмахна с треперливо движение косата от лицето си и за миг на слънчевата светлина тя изглеждаше съвсем руса.

- Моята неприязън винаги е много силна. Винаги. Тя не се променя с времето. А към този призрак изпитвам много дълбока неприязън. Помня какво ми каза ти снощи - че искаш да говориш с него, да разбереш какво иска. Но сега неприязънта ми е по-силна от всичко.

Майкъл я гледа дълго, без да продума. Чувстваше, че любовта му към нея се засилва изумително, необяснимо.

- Знаеш ли, права си - рече той накрая. - Наистина не мога да разбера що за човек си. Обичам те, но не те разбирам.

- Ти мислиш със сърцето си - каза тя и докосна нежно гърдите му. - Затова си толкова добър. И толкова наивен. Но аз не мисля със сърцето си. У мен дреме зло, не по-малко от злото у другите. Те не могат да ме изненадат. Дори когато ме ядосват.

Той не започна да спори с нея. Но не беше наивен!

- Мислих с часове за всичко - продължи тя. - За силата ми да разкъсвам кръвоносни съдове и аорти и да убивам само с прошепнато проклятие. Ако има някаква полза от нея, сигурно ще е способността ми да унищожа онова същество. Може би тя може да повлияе на енергията, която то контролира, както влияе на плътта и кръвоносните съдове.

- Не ми беше хрумвало подобно нещо.

- Ето затова трябва да помислим с главите си. Аз съм преди всичко лекар, а чак след това съм жена и човек. А като лекар за мен е съвсем лесно да разбера, че това нещо съществува в някаква тясна връзка с нашия материален свят. Следователно то е познаваемо. Така както тайната на електричеството е била познаваема още през седемстотната година преди Христа, само дето никой и представа си е нямал за нея.

Той кимна.

- Трябва да разберем параметрите му. Нали така каза снощи. Все още не мога да си представя какви може да са. Дали когато се материализира, е достатъчно плътно, че да мога да го докосна.

- Точно така. Какво е, когато се материализира? Трябва да изучим параметрите му. Моята сила също работи по законите на физическия свят. Трябва да проуча и нейните параметри.

Болката се върна на лицето и?, като мимолетна мълния, разкриви изражението и? и се задълбочи, докато съвсем смачка чертите и?, като на пластмасова кукла, обхваната от пламъци. Но тя постепенно се овладя, отново стана спокойна и красива.

- Тази сила е моят кръст - прошепна. - Както твоята сила е твоят кръст. Ние ще се научим да ги контролираме, за да можем сами да решаваме кога и как да ги използваме.

- Да, точно това ще трябва да направим.