Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Ами… да! Абсолютно! — Преглъщам нервно и продължавам: — Ами… всичко започва в… в един магазин… и…

— Вече е прекалено късно — прекъсва ме той. — Той идва към нас!

Проследявам погледа на Люк и цялото ми тяло настръхва. Нейтън Темпъл е станал от фотьойла си и се приближава към нас.

— Ето го и него! — избумтява до нас дрезгавият му глас. — Толкова трудно уловимият Люк Брандън! Значи криете съпруга си от мен, така ли, млада госпожо, а? — възкликва той и размахва с престорена заканителност пръст.

— Разбира се, че не! — изписквам аз. — Ами… Люк… познаваш ли Нейтън Темпъл? С него се запознахме в Милано, нали си спомняш, скъпи? — И отправям към съпруга си най-ярката усмивка на добрата домакиня, сякаш съм организирала коктейл и всичко това е напълно в реда на нещата.

— Добър вечер, господин Темпъл — изрича с перфектно овладян тон Люк. — Много се радвам, че най-сетне можем да се запознаем лично!

— Удоволствието е мое! — тупва го по гърба Нейтън Темпъл. — Е, надявам се, че вече сте по-добре, нали?

Люк ме поглежда крадешком, а аз му отвръщам с агония в очите.

— Чувствам се доста добре, благодаря — отвръща накрая. — Мога ли да знам с какво е свързано… това ваше неочаквано посещение?

— Ето какво — отбелязва Нейтън Темпъл, бръква в джоба на сакото си и изважда оттам сребърна табакера за пури с монограм. — Доколкото схващам, вие не сте получили нито едно от обажданията от моя офис.

— През тази седмица бях изключително зает — отговаря Люк, без да му трепне окото. — Приемете искрените ми извинения, но очевидно секретарките ми са пропуснали да ме уведомят за вашите обаждания. За нещо конкретно ли желаете да говорим?

— За моя хотел — отговаря Нейтън Темпъл и предлага пура на Люк. — За нашия хотел, бих казал!

Люк отваря уста, за да отговори, обаче Нейтън Темпъл вдига ръка, за да го накара да спре. Поднася огънчето към пурата си, дръпва си няколко пъти, след което изрича:

— Моля да ми простите, че се появявам тук така неочаквано! Но когато искам нещо, не обичам да се мотая. Просто отивам и го грабвам! Точно както и вашата мила съпруга тук! — Намига ми. — Убеден съм, че ви е разказала нашата малка историйка!

— Мисля, че най-хубавото ми е спестила — отвръща Люк през стиснати устни.

— Много харесвам вашата съпруга — изрича топло Нейтън Темпъл. Издиша облак дим и ме оглежда одобрително. — Ако някога решиш, че искаш да работиш за мен, сладурче, само ми звънни!

— Господи! — изписквам шокирано. — Ами… благодаря!

Поглеждам притеснено към Люк. На челото му се е по-явила позната вена и пулсира ли, пулсира.

— Беки — изрича най-учтиво той, — може ли да разменим две думи? Моля ви да ни извините за момент! — обръща се към неочаквания си гост той.

— Няма проблеми — махва Нейтън Темпъл с пурата си. — Тъкмо ще си я изпуша на спокойствие. А после можем да поговорим за бизнес.

Люк ме побутва към малката заседателна зала и затваря вратата след себе си. Когато се обръща към мен, забелязвам, че физиономията му е напрегната и делова. Виждала съм го такъв само когато уволнява свои служители.

О, господи! Не знам защо, обаче ме обзема страх!

— Добре, Беки. Започни от самото начало. Не, по-скоро — от средата — как точно се запозна с Нейтън Темпъл?

— Запознах се с него, докато бяхме в Милано — изричам колебливо аз. — Аз бях в един магазин и той… той ми направи една услуга.

— Направил ти е услуга ?! — отстъпва изумено Люк. — И каква точно услуга ти е направил? Да не би да си се загубила из града?

Настъпва продължителна тишина, изпълнена с пулсиращата ми агония.

— Ами имаше една… една чанта… — смотолевям накрая.

— Чанта ли?! Купил ти е чанта?

— О, не! Аз си я купих! Обаче той ме изкара на първо място в списъка! Беше наистина много мил! А аз пък му бях много благодарна и… — Започвам да кърша ръце. — Та когато се върнахме в Англия, той ми звънна и каза, че много държи ти да вземеш участие в откриването на неговия хотел…

— А ти какво отговори? — обажда се Люк със заплашително спокоен тон.

— Проблемът е… — Преглъщам. — Помислих си, че за теб ще бъде удоволствие да направиш промоцията на голям хотел.

Внезапно вратата се отваря с трясък и вътре влетява Гари.

— Ама какво става тук?! — извиква той с широко отворени очи. — Какво прави при нас Нейтън Темпъл?

— Питай Беки — посочва ме Люк. — Доколкото схващам, тя доста често си е говорила с него.

— Ама аз нямах представа какъв е той! — опитвам се да се защитя. — Нямах никаква представа! За мен той беше просто един любезен господин с кокни акцент, който ме уреди за чантата…