Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Мама се вторачва в мен за няколко секунди, след което избухва в смях. В гърдите ми се надига възмущение.

— Не се смей! Нещата са трагични!

— Разбира се, че са, скъпа! — отвръща тя. — Просто наближава първата годишнина от сватбата ви, нали така?

— Ами… да.

— Е, в такъв случай съвсем навреме идва и първото ви голямо скарване! Не го ли знаеше, Беки?

— Какво?! — поглеждам я неразбиращо аз.

— Вашето първо голямо скарване! — повтаря мама и зацъква при вида на физиономията ми. — Виж ти! И на какво ви учат съвременните женски списания, ако смея да попитам?

— Ами… например как да си поставяме акрилен лак на ноктите.

— Виждаш ли?! А би трябвало да ви дават съвети за щастлив брак! Всички семейни двойки преживяват първото си голямо скарване приблизително около първата годишнина от сватбата си. Жестока кавга, след това небето се прояснява и всичко се връща към нормалното.

— Божичко, нямах никаква представа за това! — изричам бавно. — Значи… нашият брак изобщо не е в голяма опасност, така ли?

Вече всичко се връзва. След първото голямо скарване всичко се връща към щастливия и спокоен начин на живот. Като при буря. Въздухът се пречиства и всичко се събужда за нов живот. Или пък като след горски пожар, когато всичко изглежда кошмарно, но всъщност е за добро, защото цялата дребна растителност може да израсте наново. Именно!

А най-важното от всичко е… да! Точно така! Най-важното от всичко е, че аз нямам абсолютно никаква вина! Става ясно, че, така или иначе, ние щяхме да се скараме за нещо — независимо какво съм направила или не съм! Дааа. Вече наистина започва да ми става по-леко на душата. Всичко отново ще бъде прекрасно. Усмихвам се на мама и захапвам с наслада парче от швейцарското руло.

— Следователно… двамата с Люк повече няма да се караме за нищо, нали така? — питам предпазливо, просто за всеки случай.

— О, не! — успокоява ме мама. — Не и до второто ви голямо скарване, което няма да настъпи чак до…

Не успява да довърши, защото точно в този момент вратата на кухнята се трясва и вътре влетява Люк. Държи до ухото си телефона, а на лицето му е цъфнала най-широката усмивка, която някога съм виждала.

— Получихме я! Получихме поръчката на „Аркодас Труп“!

Знаех си, че всичко накрая ще се нареди! Знаех си! Толкова е хубаво! Целият ни ден премина като че ли е Коледа!

Люк отложи всичките си делови срещи и отиде в офиса, за да отпразнуват победата. А след като качих мама и татко в едно такси, аз се присъединих към екипа му. Господи, обожавам да ходя в офиса на „Брандън Къмюникейшънс“! Адски шикозна обстановка имат — светло дърво, насочени светлини, и цялото място излъчва щастие и успех. Хората се тълпят и всеки вдига чашата си за наздравица. И така — през целия ден!

Или поне е така, когато не работят по някоя суперважна оферта. Навсякъде се носи смях, звънят развълнувани гласове, а някой е програмирал всички компютри на всеки десет минути да пеят „Поздравления!“.

Люк и старшите му съдружници проведоха едно бързо победно заседание за изработване на новата стратегия, на което и аз имах честта да присъствам. Отначало всички си разменяха реплики от рода на: „Истинската работа едва сега започва“ и „Предстои ни да се изправим пред големи предизвикателства“. Но накрая Люк възкликна: „Да върви по дяволите всичко! Хайде сега да празнуваме! А за предизвикателствата ще мислим утре!“

Затова той звънна на асистентите си и ги помоли да се свържат с фирма за организиране на тържества и точно в пет часа цяла тълпа типове с черни престилки цъфнаха в офисите на компанията с още повече шампанско и канапета, аранжирани стилно върху готини подноси. Всички служители се насъбраха в голямата конферентна зала, пуснаха музика, а Люк изнесе кратка реч, в която каза, че това е велик ден за „Брандън Къмюникейшънс“ и браво на всички, след което въпросните всички го аплодираха шумно.

А сега една групичка заминаваме на официална вечеря за продължение на тържеството! Аз съм в офиса на Люк и си освежавам грима, а той си облича чиста риза.

— Поздравления! — изричам за милионен път аз. — Наистина е фантастично!

— Да, денят си е много добър — ухилва ми се той, докато си закопчава копчетата на ръкавелите. — От години чакам подобен силен и многостранен клиент! Това би могло да ни проправи пътя към толкова много възможности!

— Много се гордея с теб!

— И аз с теб! — изрича той и изражението му се смекчава. Приближава се и ме прегръща. — Знам, че в последно време бях доста разсеян. За което ти се извинявам.