Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Позволяваме си да Ви предложим участие в предстоящата ни продукция, която ще носи заглавието „Сестра ми е истинска кучка!!!“. Моля Ви да се свържете с нас, ако идеята Ви харесва!

Адвокати

Авеню ъв ди Америкас № 1398

Ню Йорк

Г-жа Ребека Брандън

Мейда Вейл Меншънс № 37

Мейда Вейл

Лондон

27 май 2003 г:

Скъпа госпожо Брандън,

Благодарим Ви за писмото. Потвърждавам промяната на Вашето завещание съобразно новите инструкции. Вследствие на което точка пета, подточка „е“ гласи:

„И абсолютно нищо на Джес, защото е много стисната и гадна. Пък и тя и без това си има купища свои пари.“

Въобще не ми пука! На кого му е притрябвала сестра?! Не и на мен!

Първо на първо, никога не съм искала да имам сестра. Никога не съм молила за такава. Много си ми е добре и сама.

Освен това изобщо не съм сама. Имам си силен и любящ съпруг. Не ми трябва някаква си мизерна сестра!

— Тъпа сестра! — изричам на глас, докато се боря с капачката на един буркан мармалад.

Изминаха близо две седмици, откакто Джес си тръгна. Служебното съвещание на Люк днес е в по-късните часове на деня, а мама и татко ще наминат на път за аерогарата, така че аз приготвям закуска за всички.

— Моля? — вдига глава Люк, който точно в този момент влиза в кухнята. Изглежда пребледнял и напрегнат и така е вече от няколко дена. В момента „Аркодас Труп“ вземат решение във връзка с неговата оферта и единственото, което той може да направи, е да чака. А, честно да ви кажа, съпругът ми не го бива много по чакането.

— Просто си мислех за Джес — отговарям аз, като поставям на масата буркана с мармалада. — Ти се оказа напълно прав за нея. Тя и аз никога няма да намерим общ език! Никога през живота си не съм срещала по-стиснат човек от нея!

— Мммм — промърморва неясно Люк, като си налива портокалов сок.

Е, нищо не му пречи да бъде малко по-отзивчив към мен и проблемите ми.

— Следващия път ще послушам съвета ти — отбелязвам, като се опитвам да му привлека вниманието. — И изобщо не трябваше да я каня у дома, ако питаш мен! Направо не мога да повярвам, че с тази жена имаме някаква кръвна връзка!

— По мое мнение към края тя стана доста нормална — изрича накрая Люк. — И въобще не мога да проумея защо да е невъзможно да се разбирате.

В гърдите ми се надига негодувание.

От него не се очакваше да каже подобно нещо. Той трябваше да каже нещо от рода на: „Каква абсолютно гадна кучка! Направо не мога да повярвам как успя да я изтърпиш и една минута!“

— Беки, какво правиш, ако смея да попитам? — пита Люк, когато погледът му пада върху трохите и найлоновите пакетчета, които са по целия гранитен барплот.

— Правя вафлички! — отговарям гордо.

Което идва, за да докаже още нещо. Джес въобще не беше права. Използвам уреда за приготвяне на вафлички почти всеки ден. Ето поредната доза! Ще ми се тя да беше тук и да ме види!

Единственият проблем е, че не ме бива много по приготвянето на сместа. Затова ето какво измислих: купувам готови вафлички, изрязвам ги във формата на сърчица и ги поставям в уреда за печене на вафлички, за да се затоплят.

Че какво лошо има в този подход?! Нали все пак използвам уреда?! Нали въпреки всичко ние ядем вафлички!

— Пак ли вафлички?! — отбелязва Люк и прави лека гримаса. — Мисля, че аз ще пропусна, но иначе благодаря!

— Така ли? — вдигам притеснено очи. — Тогава какво ще кажеш за препечена филийка? Или за яйца? Или може би… кифлички?

— Кафето ми е напълно достатъчно, благодаря.

— Но ти трябва да хапнеш нещо! — отбелязвам и го поглеждам притеснено. Започнал е да се топи от притеснения по тази негова оферта. Трябва да го храня, за да му връщам силите.

— Ще ти приготвя палачинки, ако искаш! — хрумва ми идея. — Или омлет!

— Беки, стига си ми предлагала разни неща! — срязва ме той. — Не искам! — С тези думи той излиза от кухнята, като пътьом отваря капачето на мобилния си телефон. — Някакви новини? — чувам го да пита, преди да притвори вратата.

Свеждам поглед към счупената вафличка в ръката ми. По гърба ми пропълзяват хладни тръпки.

Наясно съм, че Люк много се притеснява за работата си. И вероятно само затова е толкова груб с мен точно в този момент. Това въобще не означава, че имаме някакъв по-голям проблем. В никакъв случай!

Но все не мога да забравя онези думи, които той каза на Джес в кабинета — че му е трудно да живее с мен.