Софи Кинсела
Беки Б. и аферата с чантата
На Джема и Абигейл благодарност, че са мои сестри!
Речник на международните племенни диалекти
ДОБАВКА
(В основния речник е допуснат пропуск на следните термини:)
стр. 67, Племето „нами-нами“ от Нова Гвинея.
фраа („фрар“): възрастен член на племето; патриарх.
мопи („моп-и“): малка лопатка за сервиране на ориз или ястие.
шуп („шоп“): размяна на стоки за пари или мъниста. Понятие, напълно непознато за племето до появата през 2002 г. на британската гостенка Ребека Брандън (по баща Блумууд).
Кралски археологически институт — Кайро
Кайро, ул. „Ел Черифийн“
Г-жа Ребека Брандън
хотел „Нил Хилтън“
площад „Тахрир“
Кайро
15 януари 2003 г.
Уважаема госпожо Брандън,
Радвам се, че меденият Ви месец в Египет ви харесва толкова много! За мен бе истинско удоволствие да науча, че се чувствате свързана по особен начин с египетския народ, и напълно съм съгласен с Вас, че като нищо във вените Ви може да тече и египетска кръв.
Интересът Ви към изложбата на бижута в нашия музей е не по-малко похвален. А в отговор на Вашето запитване съм длъжен да ви уведомя, че „сладкото малко пръстенче“, както благоволихте да го наречете, не се продава. Някога то е принадлежало на царица Собекнефру от 12-та династия и мога да Ви уверя, че със сигурност ще ни липсва!
Надявам се, че и останалата част от престоя Ви в нашата страна ще бъде за Вас не по-малко забележителен!
Искрено Ваш: Халед Самир директор
Параходна компания „Брайтлинг“
Тауър Хауз
Пристан „Кенъри“
Лондон
факс за:
Г-жа Ребека Брандън хотел
„Четирите сезона“
Сидни
АВСТРАЛИЯ
6 февруари 2003 г.
Скъпа госпожо Брандън,
Със съжаление ви уведомяваме, че Вашата „русалка от резбован пясък“ от Бонди Бийч се разпадна по време на превоза й с нашия кораб.
Бихме желали да Ви напомним, че не поехме никакви гаранции относно безопасността на стоката и Ви посъветвахме да не я пращате по море.
Искрено Ваша: Дениз О’Конър, координатор „Обслужване на клиенти“
„Пътешествия и маршрути в Аляска“ ООД
п. к. 80034
Чугяк
Аляска
факс за:
Г-жа Ребека Брандън
хижа „Бялата мечка“
Чугяк
От:
Дейв Крокърдейл
„Пътешествия и маршрути в Аляска“
16 февруари 2003 г.
Уважаема госпожо Брандън,
Благодаря Ви за запитването.
Горещо настояваме в никакъв случай да не предприемате изпращане по море до Великобритания на шест кучета хъски заедно с шейната.
Съгласен съм с Вас, че кучетата хъски са прекрасни животни, а идеята Ви точно те да се окажат разрешението на проблема по замърсяването на големите градове определено ми допада. Въпреки това изобщо не съм убеден, че властите в Лондон ще Ви разрешат да ги изкарате на улицата, макар и да настоявате, че ще „снабдите шейната с колела и ще й сложите регистрационен номер отзад“.
Надявам се, че продължавате да се наслаждавате на Вашия меден месец!
С най-добри пожелания: Дейв Крокърдейл, мениджър
Добре де, спокойно! Не се паникьосвай! Мога да го направя!
Всичко опира само до това да оставя по-висшата ми същност да вземе превес, да постигне просветление и да ме превърне в лъчисто творение от бяла светлина.
Фасулска работа!
Намествам си деликатно задните части върху килимчето за йога и се обръщам така, че лицето ми да гледа право към слънцето. После тайничко смъквам тънките презрамки на потничето си. Не виждам защо човек да не може едновременно да достигне състояние на върховно блаженство и да получи готин тен.
Седя си на склона на един хълм в Шри Ланка, върху който е разположен Центърът за отдих и духовно уединение „Блу Хилс“, и забелязвам, че гледката е забележителна. Пред мен се простират хълмове и чаени плантации, които накрая се сливат с наситено синьото небе. Оттук съзирам ярките дрехи на берачите на чай в полята, а ако извърна леко глава, в далечината зървам слон, който си крачи кротко сред храсталака.
А ако извърна глава още мъничко, виждам и Люк. Моят съпруг. Той е седналият върху синьото килимче за йога, с изрязаните ленени панталони и раздърпаната тениска — онзи, дето седи с кръстосани крака и затворени очи.
Да, знам. Направо невероятно, нали?! След десетмесечния ни меден месец Люк се превърна в човек, напълно различен от онзи, за когото се омъжих. Старият надъхан бизнесмен вече го няма. Изчезна. Стопи се. Костюмите също изчезнаха. Сега си има страхотен тен и стегнато тяло, косата му е дълга и с кичури, изрусени от слънцето, а част от ситните плитчици, дето му ги направиха в Бонди Бийч, все още си стоят. На китката си носи гривната на приятелството, която си купи в Масаи Мара, а на едното му ухо проблясва миниатюрна сребърна халкичка.
Читать дальше