Софи Кинсела: Беки Б. и аферата с чантата

— Не си спомням точно — вирвам гордо брадичка аз. — Пък и цветът няма никакво значение.

— А усещането не беше ли като… — продължава Люк, като се замисля, — сякаш някаква верижка те придърпва към себе си?

— Това е изключително добро сравнение, Люк! — намесва се доволно Чандра.

— Не — отсичам рязко аз. — Не беше. Знаеш ли, смятам, че за да го разбереш, трябва да се сдобиеш с по-върховно разбиране на дела!

— Ясно — кимва тъжно Люк.

— Люк, ти трябва да бъдеш много горд със съпругата си! — обръща се Чандра към него с блеснал поглед. — Не мислиш ли, че това е най-забележителното нещо, което съпругата ти е правила някога?!

Изведнъж сред групата ни се възцарява мълчание. Люк поглежда първо мен, после тлеещата жарава, след това очите му обгръщат присъстващите и накрая се връщат върху блесналото от вдъхновение лице на нашия учител.

— Чандра — изрича бавно и тържествено той, — повярвай ми, това тук е нищо!

След края на урока всички се запътват към терасата, където ни очакват студени напитки. Обаче аз си оставам на моето килимче и се отдавам на медитация, за да покажа колко отдаден е духът ми на по-висши неща. Концентрирана съм наполовина върху бялата светлина на моето същество, а другата ми половина си представя как бягам по горещите въглени пред блесналите погледи на Труди и Стинг. И тъкмо образите във въображението ми започват да ме аплодират възхитено, когато върху лицето ми пада сянка.

— Бъди здрава, о, Духовно просветлена! — казва Люк и аз отварям очи, за да го видя застанал пред мен, поднасящ ми чаша сок.

— Ще се пръснеш от ревност, защото не ти си този с красивия дух! — срязвам го аз и небрежно заглаждам косата си назад, за да открия червената точка, изрисувана в средата на челото ми.

— Направо не мога да си намеря мира от ревност! — съгласява се той. — Пийни един сок!

Той присяда до мен на тревата и ми подава чашата. Отпивам блажена глътчица от великолепния, леденостуден сок от пасифлора, а после и двамата като по команда насочваме погледи към панорамата пред нас, към хълмовете и далечния хоризонт.

— Честно да ти кажа, като нищо бих останала да живея в Шри Ланка — казвам и от гърдите ми се отронва дълбока въздишка. — Толкова е красиво! Времето… природата… а и хората са толкова любезни…

— Същото каза и когато бяхме в Индия — напомня ми Люк. А когато отварям уста, за да го срежа за пореден път, той добавя: — И в Австралия. Също така и в Амстердам.

Божичко, Амстердам! Напълно ми изскочи от ума, че ходихме и там. Май беше след Париж. Или може би преди него?

Да бе, сега си спомням. Това беше мястото, където ядох от онези странни сладкиши и едва не паднах в големия канал.

Отпивам поредната глътчица сок и мисълта ми се връща към преживяното от последните десет месеца. Бяхме в толкова много държави, че вече ми е малко трудно да си ги спомня всичките. По-голямата част от картината ми е някак си размазана — само тук-там изпъква по нещо конкретно. Как се гмуркаме край Големия бариерен риф и всичките онези сини риби се носят покрай нас… пирамидите в Египет… сафарито със слонове в Танзания… как купувам всичката онази коприна в Хонконг… златния пазар в Мароко… как намирам онова удивително евтино магазинче на Ралф Лорен в Юта…

Господи, като че ли доста сме си поживели! Въздъхвам щастливо и отпивам от прекрасния си сок.

— Забравих да ти кажа — прекъсва мислите ми Люк, като ми подава няколко плика, — имаме писма от Англия.

Изправям се развълнувано и започвам да прехвърлям пликовете.

— „Вог“ ! — изписквам възторжено и изваждам моето специално списание, за което съм абонирана, от красивия му найлонов плик. — О, виж! На корицата си имат чанта „Ейнджъл“!

Зачаквам нетърпеливо реакцията, ала лицето на Люк остава безизразно. Сърцето ми изпърхва разочаровано. Как е възможно да не реагира?! Нали още миналия месец му четох онази статия за чантите „Ейнджъл“! При това му показвах и снимки, и всичко там!

Да, знам, че сме на меден месец, обаче понякога ми се ще Люк да беше момиче.

— Нали се сещаш? — опитвам се да разбудя спомените му аз. — Чантите „Ейнджъл“! Най-удивителните чанти с дълги дръжки от… от…

О, защо изобщо си правя труда да му обяснявам?! Погледът ми се свежда обратно върху снимката на корицата на списанието. Чантата е изработена от мека, кремава телешка кожа, върху предната й част има красив, ръчно изрисуван ангел, под който с диамантен прашец е изписано „Гейбриъл“. Има шест различни ангела и всички знаменитости се надпреварват да ги притежават. В „Хародс“ са ги продали много отдавна. А надписът, изписан по диагонал на корицата, гласи: „Свещен феномен!“