Софи Кинсела: Пожелай ми слънчогледи

И това ако не е най-гнусното, най-гадното и противно нещо в целия ми скапан живот!

По скалата от едно до десет се нарежда някъде на… минус шест. Да не вземете да си помислите, че съм придирчива?

Дъждът се стича от яката ми в гърба, докато пристъпвам на покритите си с мехури крака. Вдигнала съм дънковото яке над главата си вместо чадър, но за съжаление то е водопромокаемо. Единственото ми желание е да си хвана такси, да се прибера вкъщи, да изхлузя скапаните ботуши и да се накисна в горещата вана. Само че вися тук вече десет минути и няма никакви таксита.

Пръстите на краката ми направо агонизират. Никога повече няма да помисля да си купя обувки от разни евтини магазини. Купих ги миналата седмица, докато имаше намаление (черни, лачени, без ток, защото нося единствено и само обувки без ток). Бяха половин размер по-малки, но момичето ме увери, че щели да се разтегнат и с тях краката ми да изглеждат безкрайно дълги. Аз взех, че й повярвах. Истината е, че съм най-голямата загубенячка на този свят.

Застанали сме на ъгъла на някаква улица в Югозападен Лондон — не съм стъпвала тук никога преди. От клуба под краката ни дъни музика. Сестрата на Каролин е снабдителка и ни беше уредила куверти с намаление, затова се дотътрихме чак дотук. Само че сега трябва да се приберем, а аз съм единствената, която се оглежда за такси.

Фи е окупирала единствения вход наблизо и е навряла език дълбоко в гърлото на някакъв тип, с когото си лафеше одеве в бара. Готин е, въпреки че си е отгледал странни тънки мустачки. Да не говорим, че е по-нисък от Фи, но истината е, че повечето мъже са по-ниски от нея — тя е почти метър и осемдесет. Има дълга коса, голяма уста, от която редовно се разнася гръмък смях. Когато й е смешно, целият офис замлъква.

Няколко крачки встрани са застанали Каролин и Дебс, притреперват кротко, завити с вестник, и припяват „Валят мъже“ 1 1 It’s Raining Men (ориг.) — заглавие на песен, изпълнявана от The Water Girls. — Б. ред. все едно че са на караоке.

— Лекси! — провиква се Дебс и протяга ръка, за да се присъединя към тях. — Валят мъже! — Дългата й руса коса се е сплескала от дъжда, въпреки това тя сияе. Дебс има две хобита — караоке и правенето на бижута. Дори в момента съм с обеците, които ми подари за рождения ден — малки сребърни буквички „Л“ с висящи речни перли.

— Никакви мъже не валят — тросвам се аз. — Просто си вали дъжд!

Обикновено си падам по караокето, само че тази вечер не ми се пее. Всичко ми е криво и единственото ми желание е да се завра някъде тихо и кротко. Не можа ли онзи скапаняк Дейв да се появи, както обеща? И то след всички есемеси „Обичам Лекси“ и след като се закле, че в десет ще бъде при мен. Цяла вечер го чаках и все гледах към вратата, въпреки че другите момичета сто пъти ми казаха, че няма да дойде. Затова сега се чувствам като пълна задръстенячка.

Скапаняка Дейв работи в телевизионната реклама и ми е гадже от миналото лято, когато се запознахме на барбекю у приятеля на Каролин. Не го наричам Скапаняка Дейв, за да го обидя — това е прякорът му. Никой не помни как са му го лепнали, а той не желае да си признае и все се опитва да накара хората да му казват другояче. Преди известно време започна да си казва Буч, защото е решил, че прилича на Брус Уилис в „Криминале“. Да, прическата е същата, но друга прилика не съм забелязала.

Както и да е, новият прякор не се получи. Колегите му продължават да го наричат Скапаняка Дейв, а мен — Зъбатка. Останах си Зъбатка още от единайсет годишна. А понякога съм Рошла. Истината е, че косата ми е доста къдрава. А пък зъбите ми са малко криви. Според мен това придава характерно излъчване на лицето ми.

(Това си е чиста лъжа. Фи разправя, че придавали на лицето ми характерно излъчване. Аз имам намерение да си оправя зъбите веднага щом се видя с малко пари и се навия да си сложа шини, което най-вероятно няма да стане никога.)

Появява се такси и ръката ми щръква, но пред нас има други хора и те го грабват изпод носа ми. Браво. Натъпквам ръце в джобовете и нещастно оглеждам улицата с надеждата да зърна друга жълта светлина.

Не само Дейв ми върза тенекия. Ами премиите? Днес бе краят на финансовата година. Всички получиха разпечатки, на които пишеше колко получават, и се разскачаха доволно, защото се оказа, че продажбите на компанията за 2003–2004 година са значително по-добри от очакванията. Сякаш Коледа бе настъпила десет месеца по-рано. Всички измислиха как да похарчат парите си. Каролин започна да планира пътуване до Ню Йорк с приятеля си Мат. Дебс реши да си направи кичури в „Ники Кларк“ — открай време мечтае да отиде там. Фи се обади в „Харви Никълс“ и си запази страхотна чанта, наречена „Падингтън“, или нещо подобно.