Софи Кинсела - Сватбата на Беки Б.

----------------------------------------------------------------------------

Мис Ребека Блумууд

Западна 11-та улица № 251, ап. Б

Ню Йорк

7 ноември 2001 г.

Скъпа мис Блумууд,

Нова обща банкова сметка № 5039 2566 2319

С удоволствие потвърждаваме регистрирането на общата Ни банкова сметка с мистър Люк Дж. Брандън, към което прилагаме и допълнителна обяснителна документация. С отделно писмо ще получите и своята дебитна карта.

Ние, работещите в Секънд Юниън Банк, се гордеем с прецизния си, индивидуален подход към нашите клиенти. Можете да отправяте спокойно към мен Вашите запитвания — ще се постарая да Ви помагам с всичко, което е по силите ми. Никой въпрос не е прекалено маловажен за моето внимание.

С най-добри пожелания —

искрено Ваш:

----------------------------------------------------------------------------

Мис Ребека Блумууд

Западна 11-та улица № 251, ап. Б

Ню Йорк

12 декември 2001 г.

Скъпа мис Блумууд,

Благодаря Ви за писмото от 9 декември във връзка с общата Ви банкова сметка с мистър Люк Дж. Брандън. Съгласен съм с Вас, че отношенията между банката и нейните клиенти трябва да бъдат изцяло приятелски и основани на взаимопомощ, затова в отговор на Вашия въпрос ми е приятно да Ви съобщя, че моят любим цвят е червеният.

С огромно съжаление обаче съм длъжен да Ви уведомя, че не ми е възможно да променя нищо от предстоящата спецификация на оборота по Вашата карта. Конкретната покупка, която имате предвид, ще се появи като „Прада, Ню Йорк“. По никакъв начин не може да бъде променена на „Сметка за бензин“.

Искрено Ваш:

----------------------------------------------------------------------------

Мис Ребека Блумууд

Западна 11-та улица № 251, ап. Б

Ню Йорк

7 януари 2002 г.

Скъпа мис Блумууд,

Благодаря Ви за писмото от 4 януари относно общата Ви банкова сметка с мистър Люк Дж. Брандън, както и за шоколадовите бонбони, които съм длъжен да Ви върна. Съгласен съм, че е много трудно човек да си води сметка за всяка дребна покупка. С огромно съжаление научавам също така и за „малкото недоразумение“, което е възникнало между вас двамата.

За нещастие обаче не ни е възможно да разделим банковата Ви сметка на две, както Вие предлагате, като изпратим половината на мистър Брандън, а другата половина — на Вас, и да „запазим това в тайна“. Всички приходи и разходи се осчетоводяват като общи.

Точно поради тази причина сметката се нарича „обща“.

Искрено Ваш:

Добре де, спокойно! Не се паникьосвай! Мога да го направя. Напълно възможно е да го направя. Всичко е просто въпрос на леко маневриране наляво, на мъничко повдигане и на по-яко побутване… Така де! Толкова ли е трудно да наместиш едно шкафче за коктейли в нюйоркско такси?!

Сграбчвам полираното дърво още по-настървено, поемам си дълбоко дъх и още веднъж побутвам навътре. Напразно. Днес е един от онези кристално ясни зимни дни в Гринич Вилидж, когато въздухът прилича на паста за зъби и всяко поемане на дъх те кара да потреперваш, а хората се носят призрачно наоколо, скрити зад плътните си шалове. Обаче аз се потя. Лицето ми е червено като домат, косата ми се е измъкнала от новата ми казашка шапка и ми е паднала пред очите, а освен това усещам любопитните погледи на всички, насядали край витрината на отсрещното кафене „Джо-Джо“.

Обаче аз не смятам да се предавам така лесно. Знам си, че ще успея.

Налага се, защото да не съм луда да плащам за доставка, когато живея само на две преки оттук!

— Няма да влезе — чувам гласа на шофьора на таксито, който си подава главата от прозорчето и ме поглежда апатично.

— Ще влезе! Вече успях да вмъкна предните два крака… — изпъшквам и продължавам да бутам. Само да можех да измисля някакъв начин да накарам другите два крака също да влязат! Все едно, че ще водиш кучето си на ветеринар.

— Ама аз не съм застрахован! — обажда се пак таксиджията.

— Няма значение! Аз съм само на няколко преки. Ще го държа през целия път. Няма да има проблеми.