Елин Пелин: Сватбата на Червенушко

Дойде пролет и насипа
цвят по дърве, по полени,
разиграха се сърцата —
Врабчо рече да се жени.

Време хубаво за сватба,
вишни бели нацъфтели,
щурци свирят непрестанно,
гости-славеи запели.

Златни мухи хоро вият,
пеперуди — ръченици.
В гора кукувица кука,
гукат сладко гургулици.

Небе синьо, въздух пресен,
висоти и ширинета…
— Ще се женя — писна Врабчо
и подскочи триж на плета.

На сърце му бе паднала
Орешанката мъничка.
Като него тя живееше
в тръните сама-самичка.

Най-напред кога я срещна,
той за ягода взема я —
тъй мъничка, мила, ситна,
тя сърцето му омая.

И весело Врабчо кацна
на близката трепетлика,
Орешанката намери
и запя, зачурулика:

— Орешанчице мъничка,
ха стани ми млада булка,
ще те храня ситно просто,
ще ти свия златна люлка!

Не те искам, Врабчо сиви!
Орешанка отговори. —
Ти за пакости роден си,
за кавги и за раздори!

Аз другар съм си избрала
Червенушкиния син,
по глас, по нрав и по хубост
той в гората е един.

Червенушко, Червенушко —
тя подплашено изписка,
где си ти, ела да видиш,
Врабчо ме за булка иска!

Врабчо нищо не продума,
сърдит мина във трънака,
скрит от всички тамо свря се
и горчиво си поплака.

И в душата си закле се
Червенушко да погуби,
а малката Орешанка
до перце да я оскуби…

Накрай село във гората,
още слънцето не пекна,
насъбраха се сватбари,
шум от ранно утро екна.

Сватба чудна ще да има —
птички пъстри на орляци
стичат се и чуруликат
по зелените букаци.

Червенушко — младоженец,
млада булка — Орешанка,
дърве с гости препълнени,
с цветя горската полянка.

Славеите — свирци първи,
бухалите — тъпанари,
роднините хоро скачат,
кой как може, кой как свари.

Чучулиги — деверите,
а кумата — кака сврака,
стара сваха — усойката,
току вика, току скака.

Папунекът — шегаджия —
смях им прави, та се пукат,
соколите — стражарите,
махмузите 1 1 Махмуз (от тур. mahmuz) — шпора, заден нокът у някои птици. току чукат.

Синигери, неканени,
смесиха се, заиграха,
скорци бързо прилетяха,
напиха се и запяха.

Чуха песни, чуха викот
и тръгнаха от махлата:
Петльо герест, качулати,
с кокошката пух-пухната.

И тръгнаха с подаръци
как е редно, как приляга,
Петльо бабин с червейчуга,
кмет-синигер с бръмбарляга…

Тъй било е, тъй да бъде.
— Хайде нека е честито! —
и подвикват сватбарите,
и подскачат дяволито.

Пиха, пяха — пладне стана,
дойде време, то се вика,
Черешанката пратиха
поп Гарвана да повика.

Поп Гарван бе стар и мъдър
и живееше далеко,
Черешанка с поканата
къмто него хвръкна леко.

— Дядо попе, сватба правим,
за венчавката те каня! —
Черешанка писна тънко
и смирено се покланя.

Поп Гарван се вдигна важно
и тържествено изграка:
— Още вчера бях поканен
от кумата кака сврака!

Също имам предписане
от Орела — стар владика…
Да вървиме, Черешанке,
дълг пастирски щом ме вика!

И във златната карета
бързобеги Зайо впрегна,
прекръсти се, влезе вътре,
даде заповед и седна.

Сви ушите Зайо бързи,
на път пусна се сърцато,
че на сватбата и него
дар ще дарят пребогато.

С лист от зеле ще го гостят
и с оризец шепа още,
кума сврака ще го срещне,
кожухчето ще му пощи.

Тича Зайо бързобеги
и ушите току вири,
а каретата се носи
през долини и баири.

А поп Гарван благославя:
цвете, дърво и поляна,
бяла бреза тръпом-тръпне,
млада ела се покланя.

Ето скоро приближават,
чуват тъпан и цигулка,
накрай гора ги посрещат
младоженец с млада булка.

Червенушко с Орешанка
гордо върви, ситно ситни,
подире им наредени
девери, сватбари китни.

Всички спряха се смирено
на зелената поляна,
с пъстри цветя обсипана,
с бяло слънчице заляна.

Поп Гарван се поприкашля
на средата се изстъпи,
важно книгата отвори
и… мълчание настъпи.