Елин Пелин - Сватбата на Червенушко

И запя, зачете дълго,
триста поклони извърши,
сватбари се насълзиха,
дърве сведоха си върше.

Насекоми из тревата
кое де бе, там остана…
Попът свърши молитвите,
сладкогласна реч захвана:

— Хей, сватбари хвърковати,
ха сега им честитете!
Нек животът да цъфти им,
хубав като полско цвете!

Завикаха сватбарите,
заскачаха да честитят,
запискаха, закрякаха,
ту отлитат, ту прелитат…

Врабчо тайно ги следеше
и трепереше от мъка,
и сърцето му от завист
бие, бие, та се пука.

Не изтрая и подскокна,
млади клончета разтресе,
с писък злобен и закана
люти клетви произнесе.

Стреснаха се сватбарите,
млада булка се изплаши…
— Що? — Какво е? — Чудно нещо!
— Няма нищо — все сме наши! —

Сви се хоро хвърковато
под свирните на щурците,
забухаха бухалите,
песни викнаха скорците.

Орешанка ситно ситни,
а до нея Червенушко,
до тях скача кума сврака
и кадънче белогушко.

На средата етървите —
чучулиги качулаги,
лели, стрини, стари свахи,
все роднини хвърковати.

Най-накрая, като капка
роса чиста върху цвете,
на булката сестричката
ситно ситнеше с нозете.

Сива, скромна и мъничка,
облечена чисто, чисто —
не бе пиле хвърковато,
ами бисерно мънисто!

И пред тая чужда радост
не изтрая Врабчо сиви,
сърцето му огорчено
изпълниха страшни сили.

И сред всички като камък
той се пусна отвисоко
и в гърдите се удари,
и разпери се широко.

Припищяха сватбарите
и хорото се разтури.
Врабчо три пъти подскочи,
писна страшно и притури:

— Ида аз за отмъщене,
да пролея кръв гореща!…
Червенушко, юнак ли си,
ха излез ми ти насреща!

— Тук съм! — викна Червенушко,
млада булка той остави,
пухне криле ядовито
и пред Врабча се изправи.

И борба почнаха люта
хвърковати горски сина,
разпиля се, разхвърча се
облак сив от перушина.

Настръхнаха сватбарите,
страх настана във гората,
дърве върхове вдигнаха
и прибраха си листата.

Млада булка се разписка,
перушинките си скуби:
— Помощ, помощ, ах, Врабецът
Червенушко ще погуби!

Всички тръпнат, гледат плахо,
работите зле отиват…
Стражарите — соколите,
ту се мръщят, ту подсмиват.

Но изведнъж строг и важен,
с глас спокоен и умерен
тупна криле и извика
мъдро попът — Гарван черен:

— Стига, стига, неразумни,
тая срамна борба спрете,
рода славен хвърковати
със кръвта си не петнете!

Орешанка има сестра,
хубавица като фея.
Врабчо храбри, тя те иска,
ти за булка вземи нея!

Думите му мирни, кротки
мир във всички души вляха
и борбата прекрати се,
и юнаците се спряха.

Тогаз сладко се обади,
там от близката елхичка
на булката Орешанка
най-мъничката сестричка:

— Врабчо, ти юнак безстрашен,
нека господ ме накаже,
аз отдавна те обичам,
сърце срам го бе да каже!

Заскачаха сватбарите
завикаха гласовито:
— Нова сватба ще да правим,
хайде нека е честито!

И прегърнаха се братски
двамата врази юнаци,
и целунаха се с прошка,
и станаха баджанаци.