Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Познатата болка отново пронизва сърцето ми и аз присядам, защото започва да ми се вие свят. Мисля си по този въпрос цяла седмица, опитвайки се да си изясня нещата.

Защо да му е трудно да живее с мен? Така де… кое е онова, което не правя както трябва?

Намирам някакъв лист и молив и сядам на масата. Добре. Нека сега погледна дълбоко в себе си и да бъда максимално честна. Какво толкова правя, с което му е трудно да живее? Записвам заглавието и го подчертавам:

Беки Блумууд: Трудности, с които не може да се живее:

1.

Обаче нищо не ми идва като идея. Не съм в състояние да измисля нито едно нещо.

Хайде де! Помисли повече! Бъди искрена и не се щади! Все трябва да има нещо! Какви са фундаменталните проблеми между нас? Кои са истинските конфликтни точки?

И ето че ме озарява вдъхновение. Непрекъснато оставям шампоана отворен и Люк все ми се оплаква, че го настъпвал, когато влезел под душа!

Беки Блумууд: Трудности, с които не може да се живее:

1. Оставя шампоана отворен.

Точно така! И съм много разсеяна! Непрекъснато забравям кода на алармената система! Веднъж дори ми се наложи да звънна на полицията, за да ги питам какъв беше, обаче те нещо не ме разбраха и веднага изпратиха две патрулки на помощ.

Беки Блумууд: Трудности, с които не може да се живее:

1. Оставя шампоана отворен.

2. Забравя кода на алармената система.

Вторачвам се не особено убедено в написаното пред мен. Някак си не ми се струва достатъчно. Сигурно има още неща! Не може да няма нещо действително важно и съществено!

Изведнъж ахвам и поставям ръка на уста.

Сидитата! Люк непрекъснато се оплаква, че като ги извадя, не се сещам да ги върна обратно в кутийките им!

Е, знам, че това май не звучи достатъчно съществено — но нищо чудно да се е оказало последната капка, която е преляла чашата. Освен това нали хората непрекъснато изтъкват, че в една връзка и дребните нещица са важни!

Окей. Ще оправя всичко! Веднага!

Втурвам се към дневната и се насочвам право към разхвърляната купчина сидита до музикалната ни система. Когато започвам да ги сортирам, душата ми се зарежда с необичайна лекота. Като че се освобождава. Това очевидно ще се превърне в повратна точка на нашия брак.

Подреждам ги прецизно и зачаквам Люк да мине покрай вратата на път към спалнята.

— Виж! — подвиквам му гордо. — Организирах и подредих сидитата! Вече всички са си в съответните кутийки!

Люк надниква в дневната.

— Браво на теб! — кимва ми разсеяно, след което си продължава по коридора.

Втренчвам се в празното пространство след него с поглед, пълен с укор.

Само това ли ще ми каже?

Седя си аз тук и полагам максимални усилия да поправя брака ни, а той дори не забелязва .

Внезапно се чува звънецът на домофона и аз скачам на крака. Сигурно са мама и татко. А към състоянието на брака си ще трябва да се върна по-късно.

Добре де, ясно. Знам, че мама и татко са ходили при тяхната психотерапевтка и всичките там работи. Но някак си не очаквах да ги зърна с лозунги по тениските. Върху гърдите на мама се чете: „Аз съм Жена, аз съм Богиня“, а върху татковата тениска пише: „Не позволявай на пасивно-агресивното копеле у теб да надделее!“

— Олеле! — изписквам, като се опитвам да прикрия изненадата си. — Ама тези тениски са страхотни!

— Купихме си ги от центъра по психотерапия! — възторгва се мама. — Нали са жестоки?

— Очевидно много се наслаждавате на тази ваша терапия.

— Великолепна е! — възкликва мама. — Далеч по-интересна от играта на бридж! И дава възможност за множество нови контакти! Онзи ден бяхме на групов сеанс и кого мислиш зърнахме там? Марджъри Дейвис, която едно време живееше от другата страна на улицата!

— Сериозно? — изненадвам се искрено аз. — Значи все пак е успяла да се омъжи, така ли?

— О, не! — Мама снижава тактично глас и добавя: — Горкичката, има си гранични проблеми !

Нещо не мога да схвана. Какво, за бога, означава това „гранични проблеми“?

— Ами… хммм… вашите проблеми какви са? — питам, когато се настаняваме в кухнята. — Сигурно ви е било доста трудно в последно време?

— О, бяхме буквално в дълбините на ада! — изтъква мама, като кимва. — Нали така, Греъм?

— В самите му недра! — съгласява се татко.

— Но вече всичко е зад нас — и яростта, и чувството за вина! И двамата се сдобихме с нови сили да живеем и да се обичаме! — Тя ми отправя възторжен поглед, след което започва да рови в чантата си. — Донесох ти едно прекрасно швейцарско руло! Няма ли да включим чайника?