Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Прехапвам устни с надеждата, че Люк ще се усмихне или дори ще се разсмее. Обаче той се смръщва все повече и повече.

— Господи, Беки! Не виждаш ли, че сме затънали до уши в работа! Само този проблем ни трябваше сега! — Бръква си в джоба, вади оттам мобилния и набира някакъв номер. — Здрасти, Мари! Оказва се, че имаме малък проблем с вечерята утре вечер, която даваме за „Аркодас Груп“! Звънни ми! — Затваря рязко телефона и в стаята се възцарява тягостна тишина.

— Но аз изобщо не знаех! — изричам отчаяно. — Ако ми беше казал, че това са служебни подаръци… ако ми беше позволил да ти помогна…

— Да ми помогнеш ли?! Ти?! Абе, ти майтап ли си правиш с мен?!

Люк поклаща глава и излиза от кухнята, като затръшва яростно вратата след себе си.

Поглеждам към Джес. Почти виждам как над главата й се е образувало балонче от комиксите, в което пише: „Нали ти казах!“ Само след секунда тя се изправя и тръгва след Люк.

След малко я чувам да изрича тихо:

— Ако мога да ти помогна се нещо… само кажи!

— Не, няма нужда — отвръща той. — Но все пак ти благодаря!

Джес казва още нещо, ала този път гласът й звучи още по-приглушено и аз не мога да разбера нищичко. Сигурно вече е затворила вратата.

И в този момент си давам сметка, че просто трябва да знам какво точно казва. Примъквам се на пръсти до вратата на кухнята, а оттам, все така крадешком, тръгвам по коридора. Приближавам се колкото е възможно повече до кабинета и притискам ухо към нея.

— Направо не те разбирам как можеш да живееш с нея! — тъкмо казва Джес, а аз изтръпвам от възмущение. После замръзвам в очакване на отговора на Люк.

От стаята не се чува нищо. Не мога да си поема дъх. Не мога да помръдна. Единственото, за което си давам сметка, е ухото ми, притиснато към вратата.

— Трудничко е — достига до мен гласът на Люк.

И сякаш ме пронизва с нож.

Значи на Люк му е трудно да живее с мен.

Отвътре се чува шум, сякаш някой се приближава до вратата, и аз подскачам уплашено. Бързо се изнасям в кухнята и затварям вратата. Сърцето ми бие лудо, а очите ми се насълзяват.

Женени сме едва от единадесет месеца. И на него вече му е трудно да живее с мен?

Чайникът завира, обаче на мен вече не ми се пие чай. Отварям хладилника, изваждам оттам наполовина пълна бутилка вино и си наливам една чаша. Пресушавам чашата на няколко глътки и тъкмо се каня отново да я напълня, когато в кухнята се появява Джес.

— Здрасти! — казва тя. — Мисля, че Люк успя да разреши проблема с подаръците.

— Браво на него! — изричам през стиснати устни аз и отпивам поредната глътка вино.

Значи вече те двамата оправят всичко, така ли? Тя и Люк си провеждат своите тайни разговорчета, на които аз не съм желана, така ли?! Докато я наблюдавам как сяда и преспокойно отваря тъпата си книга, в душата ми се надига огромна вълна от непоносима болка.

— Човек би си помислил, че ще вземеш моята страна — изричам, като се опитвам да запазя спокойствие. — Нали в крайна сметка сме сестри.

— Какво искаш да кажеш? — смръщва се Джес.

— Можеше поне да ме защитиш!

— Да те защитя ли?! — вдига изумено глава тя. — Въобразяваш си, че ще тръгна да те защитавам, когато ти се държиш толкова безотговорно, така ли?!

— Аха, значи вече станах безотговорна! — процеждам през зъби. — А ти си перфектна, доколкото разбирам.

— Не съм перфектна! Но що се отнася до теб, да — ти си безотговорна! — Изрича Джес и затваря с трясък книгата си. — Наистина, Беки, мисля, че е крайно време да осмислиш поведението си! Ти нямаш никакво чувство за лична отговорност! Вманиачена си на тема харчене на пари… на всичко отгоре и лъжеш …

— А ти пък си една нещастница! — изревавам аз. — Ти си стисната, нещастна крава, която изобщо не знае как да се отпусне и да се забавлява!

— Какво?! — изпищява потресена Джес.

— Този уикенд положих какви ли не усилия! — вече крещя. — Направих всичко, с което да те предразположа и да те накарам да се почувстваш добре дошла! А ти отказа на всяко мое предложение! Окей, не харесваш филми от рода на „Когато Хари срещна Сали“ . Но какво ти пречеше да се престориш, че ти харесва? Ей така, от любезност към домакинята!

— Аха, значи предпочиташ да бъда неискрена с теб! — реве и Джес, като кръстосва ръце пред гърди. — Предпочиташ да те лъжа, така ли?! Но същото това може да се каже само за теб, Беки!

— Да се престориш, че нещо ти харесва, не означава, че лъжеш! — изпищявам безсилно аз. — Просто исках двете да си прекараме добре. Проучих какво обичаш и ти подредих стаята, и всичко… а ти си толкова студена! Все едно нямаш абсолютно никакви чувства!