Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Изневиделица усещам, че всеки момент ще се разрева. Направо не мога да повярвам, че рева срещу сестра си. Млъквам и няколко пъти си поемам дълбоко дъх. Може пък да успея да поправя нещата. Може пък все още да има основи, върху които да градим.

— Истината, Джес, е… че направих всичко това, защото много исках да станем приятелки — изричам тихо, с треперещ глас. — Просто да бъдем приятелки!

Вдигам очи с надеждата, че се е поразмекнала. Ала тя ме наблюдава още по-презрително от преди.

— А ти винаги трябва да получиш онова, което искаш, нали така, Беки?!

Лицето ми пламва от обидата.

— Какво… искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че си разглезена! — Острият й тон влиза право в ума ми. — Каквото поискаш, получаваш го! Всичко в живота ти се поднася на тепсия! Ако се забъркаш в някоя неприятност, родителите ти веднага се втурват да те спасяват, а ако не те, сега и Люк е насреща! Като си помисля за начина ти на живот, направо ми се повръща! — Размахва книгата си и добавя: — Животът ти е празен! Ти си куха и материалистична личност! И никога досега не бях срещала човек толкова вманиачен на тема външния си вид и пазаруването!

— Ти ли ми говориш за вманиаченост? — изпищявам на свой ред аз. — Точно ти да ми говориш за вманиаченост ! Ти пък си вманиачена на тема спестяване на пари! Аз пък никога през живота си не съм срещала толкова стиснат човек, такъв мръсен скъперник! Имаш цели тридесет бона в банката, а се разкарваш наоколо като последната беднячка! Търсиш си безплатни пощенски пликове и ядеш почернели банани! На кого му пука, моля ти се, дали прахът за пране е по-евтин с четиридесет пенса?!

— И на теб щеше да ти пука, ако сама си купуваше праха за пране от четиринадесетгодишна! — захапва ме Джес. — И може би, ако полагаше повече грижи за четиридесетте пенса, нямаше да си навлечеш подобни неприятности! Знам всичко за това как едва не си разорила Люк в Ню Йорк! Просто не мога да проумея що за човек си ти!

— А аз не мога да проумея що за човек си ТИ! — изревавам, вече през сълзи. — Толкова бях щастлива, когато разбрах, че имам сестра! Мислех си, че ще се харесаме и ще бъдем приятелки! Мислех си, че ще ходим заедно да пазаруваме, да се забавляваме… да си хапваме шоколадчета с ментов крем в леглата…

— Шоколадчета с ментов крем ли?! — Джес ме поглежда така, сякаш съм полудяла. — От къде на къде ще ядем пък точно такива шоколадчета?

— Защото — разпервам отчаяно ръце, — защото би било забавно! Известно ли ти е значението на думата „забавление“?

— Много добре знам как да се забавлявам! — срязва ме Джес.

— Как, като четеш за скали и камъни ли?! — Изпищявам и грабвам „Детрографията на британските вулканични скали“ .

И кое му е интересното на скалите? Та те са си просто… скали! Това е най-досадното хоби в целия свят! Което напълно ти пасва, между другото!

Джес ахва ужасено.

— Скалите не са… досадни! — връща ми удара тя, като си грабва обратно книгата. — Те са далеч по-интересни от твоите шоколадчета с ментов крем, безсмисленото ти обикаляне по магазините и многобройните ти дългове!

— Абе, на теб, да не би да са ти правили операция за премахване на чувството за хумор?

— А на теб, да не би да са ти правили операция за премахване на чувството за отговорност?! — изревава Джес. — Или просто си си родена такава — разглезено копеле!

Вторачваме една в друга изпепеляващите си погледи, дишайки тежко. В кухнята цари мъртвешка тишина, с изключение на тихото бръмчене на хладилника.

Не съм особено убедена какво се очаква от любезната домакиня точно в тази ситуация.

— Добре — вдига гордо брадичка Джес. — Ами… не смятам, че има смисъл да стоя повече тук! Ако тръгна веднага, мога да хвана автобуса за Къмбрия.

— Чудесно!

— Само ще си прибера нещата.

— Непременно!

Тя се обръща на пети и излиза от кухнята, а аз отпивам мощна глътка вино. Главата ми все още бучи от взаимните ни писъци, а сърцето ми бие като обезумяло.

Не е възможно тази жена да е моя сестра! Не е възможно! Тя е жалка, стисната, лицемерна крава и аз не искам тя да ми се мярка пред очите никога повече!

Никога!

Г-жа Ребека Брандън

Мейда Вейл Меншънс № 37

Мейда Вейл

Лондон

22 май 2003 г.

Уважаема госпожо Брандън,

Благодаря Ви за писмото.

Съжаляваме да научим, че няма да Ви бъде възможно да присъствате в Шоуто на Синди Блейн „Намерих си сестра и духовна половинка“.