Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Майка ти вече успя да открие богинята вътре в себе си — изтъква гордо татко. — Даже вървя по нагорещени въглени!

Зяпвам я изумено.

— Ти си вървяла по нагорещени въглени?! О, господи! И аз го направих в Шри Ланка? Болеше ли те?

— Ни най-малко! Беше напълно безболезнено! — изтъква мама. — Нали все пак бях с градинарските си обувки — добавя, уж между другото.

— Аууу! Ама това е брилянтно! — изписквам аз.

— Въпреки всичко все още ни предстоят много неща, които трябва да научим — отбелязва делово мама, докато реже швейцарското руло. — Точно затова тръгваме на този морски круиз.

— Ясно — кимвам след кратка пауза. — Да. Терапевтично пътешествие. — Когато мама ми спомена за това за първи път, помислих си, че си прави майтап с мен. — Значи идеята е да си плавате из Средиземноморието и през това време да си правите терапевтични сеанси, така ли?

— Не става въпрос само за терапия! — изтъква мама. — Освен това има и екскурзии за разглеждане на забележителностите!

— И редица забавления — допълва татко. — Доколкото схванахме, предлагат някои доста добри шоупрограми. Както и един строго официален бал.

— Всички наши приятели от центъра ще бъдат на кораба — продължава мама. — Вече успяхме да организираме малък коктейл за първата вечер! Плюс това… — тук се поколебава, но после допълва: — Един от гостуващите лектори е специалист по установяване на връзки с отдавна изгубени членове на семейството. Което ще бъде от особен интерес и за двама ни.

Нещо ме пробожда. Въобще не желая да мисля за отдавна загубени членове на семейството!

Настъпва тишина и аз виждам как мама и татко си разменят погледи.

— Е, вие с Джес успяхте ли да постигнете някакво разбирателство? — осмелява се накрая да попита татко.

О, боже! Веднага разпознавам разочарованието в очите му.

— Не особено — отговарям, като извръщам поглед. — С нея просто… не си приличаме особено.

— Не е и необходимо да си приличате! — изтъква мама, като слага успокоително ръка на рамото ми. — Вие сте отраснали напълно независимо една от друга. Можеш да очакваш да имаш нещо общо с Джес точно толкова, колкото и с… с кого например… да, с Кайли Миноуг!

— Беки има далеч повече общи неща с Джес, отколкото с Кайли Миноуг! — намесва се възмутено татко. — Защото, първо на първо, Кайли Миноуг е австралийка!

— Това не доказва нищо! — изтъква мама. — Нали всички сме членове на Британската общност! Така че, Беки със сигурност би се разбрала доста добре с Кайли Миноуг! Нали така, скъпа?

— Ами…

— Няма да намерят какво да си кажат една на друга! — не се предава татко, като клати глава. — Повярвай ми, така е!

— Напротив, ще имат! — срязва го мама. — Ще си проведат прекрасен разговор! Даже съм убедена, че биха станали големи приятелки!

— Виж Шер е нещо друго — изрича замислено татко. — Тази жена действително е много интересна!

— Беки не желае да става приятелка с Шер! — натъртва възмутено мама. — Може би с Мадона…

— Вижте сега какво, когато успея да се запозная било с Кайли Миноуг, било с Шер, било с Мадона, веднага ще ви уведомя! Ясна ли съм? — намесвам се аз с малко по-рязък тон, отколкото възнамерявах.

Настъпва тишина. Мама и татко се обръщат едновременно и ме поглеждат изпитателно. После мама поглежда към татко.

— Греъм, би ли отишъл при Люк да му занесеш кафето? — И връчва една чаша на татко.

Веднага щом той излиза, тя ме поглежда с очакване.

— Беки, скъпа! — казва накрая. — Добре ли си? Изглеждаш ми малко напрегната!

О, господи! В изпълненото със съчувствие лице на мама има нещо, което срива цялото ми така трудно постигнато самообладание. Изневиделица всичките тревоги, които ме дебнат отвсякъде в последно време, избликват на повърхността.

— Не се притеснявай заради Джес! — добавя нежно тя. — Няма абсолютно никакво значение дали двете се разбирате или не! Никой няма да си помисли нищо!

Преглъщам на сухо няколко пъти, като се опитвам да се овладея.

— Не става въпрос за Джес — изричам накрая. — Или поне не само за нея. Става въпрос за… Люк.

— Люк ли?! — изумява се мама.

— В момента нещата изобщо не вървят добре. Всъщност… — Гласът ми вече се разтреперва. — Мисля, че бракът ни е в голяма опасност!

О, господи! Сега, когато го изрекох на глас, всичко ми звучи абсолютно вярно и убедително. Нашият брак е в голяма опасност .

— Сигурна ли си, скъпа? — гледа ме объркано мама. — И двамата ми изглеждате толкова щастливи!

— Да де, обаче не сме! Съвсем наскоро се скарахме жестоко!