Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Чанта ли?! — стряска се Гари и главата му се обръща рязко от Люк към мен. — Каква чанта?

— Беки очевидно е предложила моите услуги на Нейтън Темпъл в замяна на някаква чанта — отвръща хладно Люк.

— На чанта?! — ококорва още по-широко очи Гари.

— Не става въпрос просто за някаква си обикновена чанта! — възкликвам, напълно разбита. — Става въпрос за чанта „Ейнджъл“, която се продава в изключително ограничени бройки! В целия свят има само няколко такива! И беше на корицата на „Вог“! Всички филмови звезди си мечтаят да имат такава!

Двамата мъже се вторачват мълчаливо в мен. Нито един от тях не ми изглежда особено впечатлен от чутото.

— А освен това — продължавам, като си давам сметка, че цялата горя, — помислих си, че откриване на подобен голям хотел ще се отрази отлично на вашата фирма! Това е петзвезден хотел! И там ще се виждат само знаменитости!

— Знаменитости ли? — повишава глас Люк, вече определено загубил самообладание. — Беки, аз не желая да се срещам с подобен вид знаменитости! И не желая да организирам откриването на хотела на някакъв си съмнителен субект! Трябва да бъда тук, с моя екип, за да се фокусирам върху нуждите на новия ни клиент!

— Въобще не си давах сметка за това! — прошепвам отчаяно. — Мислех си, че става въпрос за брилянтна сделка!

— Успокой се, шефе — намесва се Гари. — Все още не сме му обещали нищо…

— Ние не, но тя му е обещала! — натъртва Люк и Гари се обръща шокирано към мен.

— Аз… не може да се каже, че съм му обещала — отвръщам разтреперана. — Просто казах, че… че… за теб ще бъде удоволствие!

— Даваш ли си сметка, колко много влошава нещата всичко това? — простенва Люк, хванал се за главата. — Беки, защо не ми каза по-рано?! Защо не ми каза още докато бяхме в Милано?

Гробна тишина.

— Защото ангелската ми чанта струваше две хиляди евро — отговарям накрая едва чуто. — Помислих си, че ще ми се ядосаш.

— Господи боже мой! — Люк вече звучи на края на силите си.

— Пък и не исках да те притеснявам! Ти беше толкова зает с офертата към „Аркодас Груп“! Реших, че ще се оправя и сама. И всъщност тъкмо бях започнала да се оправям!

— Да се оправяш, значи — поклаща невярващо глава Люк. — И как точно се оправяш?

— Казах на Нейтън Темпъл, че си болен. — Преглъщам.

Бавно, много бавно изражението на Люк се променя.

— Огромният букет с цветята! — изрича с равен глас. — Той беше от Нейтън Темпъл, нали?

О, боже!

— Да — прошепвам с тъничък гласец.

— Той ти е изпратил цветя?! — изумява се Гари.

— Както и кошница с плодове — добавя с все същия равен тон съпругът ми.

Гари се изкисква.

— Въобще не е смешно — обръща се рязко към него Люк и гласът му прозвънява като камшик. — Току-що спечелихме най-голямата оферта в цялата история на фирмата! Би трябвало да празнуваме! А не да се опитваме да се справим с гадния Нейтън Темпъл! — Въздъхва и се отпуска на един стол.

— Нямаме сметка да го превръщаме в свой враг — изрича делово Гари. — Не и ако наистина ще става новият собственик на вестник „Дейли уърлд“ !

В малката зала настъпва тишина, нарушавана единствено от тиктакането на часовника на стената.

Не смея да се обадя. Дори да си отворя устата.

После Люк рязко се изправя.

— Не можем цял ден да стоим тук. Ще отида да се срещна с него. Щом трябва да свърша тази работа, значи ще я свърша! — Поглежда ме и добавя: — Само се надявам, че чантата си е заслужавала, Беки! Наистина се надявам да е така!

Пробожда ме остра болка.

— Люк, много съжалявам — прошепвам отчаяно. — Наистина много! Никога не съм искала да… Не си давах сметка, че…

— Да, ясно — махва с ръка той. — Както и да е.

И излиза от стаята, следван по петите от Гари. А аз си оставам там, сред мъртвешката тишина. Ненадейно усещам как по бузата ми се стича издайническа сълза. Всичко беше толкова перфектно! А ето че аз го разруших!

Нещата не вървят на добре. Даже никак.

Всъщност, това бе най-отвратителната седмица през целия ни брачен живот.

Почти не мога да видя Люк — толкова е претрупан с работа. Всеки ден има срещи с хората от „Аркодас Груп“, плюс това се наложи да оправя някаква криза с един от клиентите си — някаква банка, а един от главните му счетоводители бе откаран по спешност в болницата с менингит. Въобще, цялата седмица е тотален хаос.

А днес, вместо да се отпусне и да си почине малко, той трябва да лети за Кипър, за да разгледа хотела на Нейтън Темпъл ида започне с планирането на откриването. Откриване, което изобщо не иска да прави.