Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

После онова разкошно произведение на изкуството батик от Бали. За което действително мислех да му кажа, обаче не знам как някак си ми се изплъзна от мислите.

След това и онези двадесет халата от китайска коприна.

Което е… добре де, знам, че ви звучи много. Обаче да знаете колко изгодно ги взех! Тогава обаче Люк не знам защо не проумяваше, че като си купим двадесет сега, ще ни стигнат за цял живот — което си е отлична инвестиция, нали така?! За човек, който работи във връзките с обществеността, при това за финансовите кръгове, понякога той проявява забележителна недалновидност!

Затова по-късно аз се измъкнах и отидох обратно в магазина, купих ги и ги изпратих вкъщи.

Честно да ви кажа, голямо удобство било това да си изпращаш нещата по море! Това ти спестява необходимостта да мъкнеш огромни багажи със себе си. Само посочваш нужната стока и я изпращаш със съответния кораб. „Бих искала да пратя това, ако обичате! И това!“ А после им даваш кредитната си карта и — готово! Всичко е наред! И Люк така и не го е видял!

Сега, като се замисля, май трябваше да си водя списък.

Както и да е. Всичко ще бъде наред. Няма начин да не бъде!

Освен това, и ние имаме нужда от някой и друг сувенир от пътуването, нали така?! Какъв е смисълът да обиколиш света и да се върнеш вкъщи с празни ръце, а?! Именно!

На терасата се появява Чандра и аз му махвам приятелски.

— Днес ти се справи много добре, Беки! — отбелязва той, като се приближава към мен. — А сега бих искал да те попитам нещо. След две седмици трябва да водя курс по медитация за напреднали. Хората ще бъдат предимно монаси и хора, които практикуват йога от дълги години. Но смятам, че ти си напълно готова да се присъединиш към нас. Какво ще кажеш?

— С най-голямо удоволствие! — отговарям и изписвам съжаление на лицето си. — Но просто няма да ми е възможно. С Люк решихме да се приберем у дома.

— У дома ли? — възкликва шокирано Чандра. — Ама… ти демонстрира толкова голям напредък! Нали не смяташ да изоставиш пътя на йога?

— О, не! — успокоявам го аз. — Не се притеснявайте! Ще си купя видеокасета!

Чандра се отдалечава с изражението на човек, току-що уцелен от снаряд. Което изобщо не е изненадващо. Вероятно изобщо не е знаел, че човек може да усвои йога и чрез видеокасети. Надали е чувал за Гери Халиуел.

Най-сетне се появява и сервитьорът и аз му поръчвам сок от манго и папая, който в менюто фигурира под името „Щастлив сок“. Точно това ми трябва! Седя си аз тук, обляна от слънчевите лъчи, карам си медения месец, и всеки момент очаквам да се върна отново при хората, които обичам! Направо перфектно състояние!

Вдигам поглед и виждам Люк да се приближава към масата. Дали си въобразявам, или той наистина крачи по-бързо и по-въодушевено — нещо, което не е правил месеци наред?

— Добре — кимва той и сяда. — Говорих с офиса.

— Всичко наред ли е?

— Определено — отговаря той и усещам как от цялото му тяло започва да струи едва сдържана енергия. — Всичко се развива много добре! Даже като че ли ще си организирам две делови срещи още за края на тази седмица!

— Много бързо! — изумявам се аз.

Но какво става, за бога?! Мислех, че ще ни трябва най-малко седмица, за да организираме отпътуването си!

— Но тъй като виждам колко си доволна от тези курсове по йога, имам едно предложение — аз ще тръгна пръв, а ти ще дойдеш при мен след няколко дена, след което двамата заедно ще се върнем във Великобритания!

— И къде ще ти бъдат тези срещи? — питам, като усещам леко замайване.

— В Италия.

Появява се сервитьорът с моя „Щастлив сок“, а Люк му поръчва за себе си бира.

— Ама аз не искам да се разделяме! — възкликвам, когато сервитьорът се отдалечава. — Нали сме на меден месец!

— Прекарахме цели десет месец непрекъснато заедно! — изтъква меко Люк.

— Да, знам, ама… — Отпивам нещастно от „Щастливия си сок“ и промърморвам: — Къде точно в Италия ще ходиш?

— О, надали ще ти хареса — отговаря Люк след известен размисъл. — Просто едно… градче в северната част на страната. Много е скучно. Препоръчвам ти да останеш тук и да се наслаждаваш на слънцето.

— Ами… — оглеждам се и усещам, че се разкъсвам от нерешителност. — Тук действително е хубаво. Но… кое градче по-точно?

Тишина.

— Милано — отвръща накрая неохотно Люк.

— Милано ли?! — Едва не изпадам от стола си от въодушевление. — Ти ще ходиш в Милано?! Ама аз никога не съм ходила в Милано! И много искам да отида там!

— Сериозно?! — обажда се умърлушено Люк.