Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Спирам насред подсушаването на косата си. Чувствам се странно, когато вече не мога да говоря за Сузи. Не ми се е обаждала нито веднъж, откакто й съобщих, че си имам сестра. Аз също не съм й звъняла.

Както и да е. Вирвам гордо брадичка. Това е животът. Хората си намират нови приятелки и нови сестри. Наричат го естествен подбор.

Пък и двете с Джес ще си прекараме страхотно тази вечер. Много по-добре , отколкото всичките ми вечери със Сузи!

Изгаряща от нетърпение, аз си обличам някакви дънки и тениска, върху която със сребърни букви е изписано „Идеалните сестри“. После запалвам лампите на тоалетката си и изваждам оттам абсолютно всички гримове, които притежавам. Разравям кутията под леглото и измъквам трите си перуки, четирите изкуствени опашки, изкуствените си мигли, спрея с блясък за коса и татуировките. А накрая отварям специалния си шкаф, където складирам обувките си.

Обожавам шкафа си за обувки!

Разбрахте ли ме добре? Буквално го обожавам ! Това е най-хубавото нещо за мен в целия свят! Всичките ми обувки са подредени в редици, а вътре има дори вградени лампи, за да се виждат по-добре. Обхващам с наслада редиците, а после изваждам оттам най-веселите, най-шикозни обувки с високи токчета и ги захвърлям на леглото.

Вече сме в пълна готовност за маскировката!

След това се заемам с подготовката на дневната. Изваждам всичките си любими видеокасети с филми и ги разстилам на пода, добавям към всичко това купчини със списания и запалвам няколко свещи. После следва кухнята, където вадя няколко купи и изсипвам вътре различни видове чипс, пуканки и сладки, и там запалвам няколко свещи и изваждам шампанското от хладилника. Когато оглеждам обстановката, забелязвам, че гранитните повърхности проблясват, а неръждаемата стомана излъчва млечно сияние от отражението на пламъците на свещите. Всичко е перфектно!

После си поглеждам часовника. Почти шест часът е. Джес сигурно вече е приключила с тренировката си. Насочвам се към стаята за гости и почуквам леко на вратата.

— Джес?

Никакъв отговор. Сигурно е под душа. Е, няма защо да бързаме.

Но когато тръгвам към кухнята, внезапно дочувам гласът й, който долита от кабинета. Странно! Приближавам се натам и леко отварям вратата. И ето че пред компютъра седи Джес, а от двете й страни стоят Люк и Гари, втренчени в екрана на монитора. Там пък зървам Люк, който говори на зелен фон.

— Ето така можете да наслагате графичните изображения — тъкмо казва Джес, като печата бързо нещо на клавиатурата. — И да ги синхронизирате със саундтрака. Ако искате, аз мога да ви помогна.

— Какво става тук? — обаждам се изумена аз.

— Това е новият ни корпоративен сиди-ром — обяснява Люк. — Обаче типовете, дето са го правили, са си оставили ръцете. И сега всичко трябва да бъде наново редактирано.

— Сестра ти е направо магьосник по компютрите! — казва възторжено Гари.

— О, нищо особено. Научих тези неща доста отдавна — обажда се Джес, като продължава да печата нещо със светкавична скорост. — Целият университет трябваше да премине компютърните курсове още миналата година. Пък и доста си падам по техниката. Много ми харесва да си играя с подобни играчки.

— Това е фантастично! — отбелязвам аз. Помотавам се до вратата известно време, обаче Джес продължава да си печата нещо. — Ами… не искаш ли да дойдеш да пийнем по нещо? Приготвила съм всичко за нашата женска вечер!

— Много съжалявам! — вдига поглед към мен Люк, внезапно осъзнал ситуацията. — Извинявай, Джес, задържам те! Оттук нататък ние ще се оправим. Все пак много ти благодаря!

— Да, и аз! — приглася му Гари.

И двамата я наблюдават с такова огромно възхищение, че не мога да не почувствам поне мъничко ревност.

— Хайде! — подканям я с иначе ведър тон. — Шампанското ни очаква!

— Още веднъж много ти благодарим, Джес! — повтаря Люк. — Страхотна си!

— Няма проблеми — кимва Джес, става от стола и тръгва след мен.

— Мъже! — махвам пренебрежително с ръка, когато излизаме от кабинета. — Единственото, за което мислят, са компютрите!

— Аз обожавам компютрите — свива рамене сестра ми.

— Е, ами… аз също — свиря бързо отбой. — Безспорно!

Което отчасти е истина.

Така де, обожавам и-бей.

Когато въвеждам Джес в кухнята, усещам как ръцете ме засърбяват от вълнение. Ето го най-сетне! Моментът, който чакам толкова отдавна! Грабвам дистанционното на сидито и го включвам — и само след миг в кухнята гръмват „Систър Следж“. Купих този албум специално за случая!