Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— „Ние сме семейство“ ! — пригласям на диска аз, като се усмихвам щастливо на Джес. Изваждам бутилката с шампанско от кофичката с лед и я отварям. — Малко шампанско? — предлагам.

— Бих предпочела нещо безалкохолно, ако разполагаш с такова — отвръща тя, като пъхва ръце в джобовете си. — От шампанското ме боли глава.

— О! — свивам се като ударена аз. — Ами… добре тогава.

Наливам й чаша „Аква Либра“ и оставям бутилката настрани, преди да е успяла да я сграбчи, за да провери цената — току-виж пак започнала да ми изнася лекция за картофите.

— Мисля, че тази вечер можем просто да се отпуснем — надвиквам музиката. — Да се позабавляваме… да поговорим… да се посмеем…

— Звучи ми добре — кимва Джес.

— Та ми хрумна едно нещо — може да се маскираме!

— Да се маскираме ли?!

— Ела, ще ти покажа! — Дръпвам я по коридора и влизаме в спалнята. — Можем да си направим грим една на друга… да пробваме най-различни дрехи… аз мога да ти направя прическа със сешоар, ако искаш…

— Ами… не знам — свива се Джес.

— Ще бъде много забавно, ще видиш! Виж какво, седни пред огледалото. Пробвай една от перуките ми! — Слагам си русата тип „Мерилин Монро“ и възкликвам: — Не е ли прекрасно?!

Джес примигва.

— Мразя огледалата — изрича накрая. — И никога не си слагам грим!

Вторачвам се неразбиращо в нея. Че как е възможно някой да мрази огледалата?!

— Освен това съм напълно доволна от начина, по който изглеждам — добавя с леко отбранителен тон тя.

— Ама, разбира се, че изглеждаш прекрасно! — изписквам аз. — Но не в това е въпросът! Става дума само за игра, за… забавление.

Мълчание.

— Както и да е — кимвам, като се опитвам да скрия дълбокото си разочарование. — Просто ми хрумна. Не е необходимо да го правим, щом не искаш.

Свалям си русата перука и изключвам осветлението на тоалетката. Стаята автоматично потъва в полумрак, което отразява великолепно начина, по който се чувствам. Наистина очаквах с нетърпение да гримирам Джес. Имах страхотни идеи за подчертаване на очите й.

Няма значение. Пак можем да си прекараме чудесно.

— Какво ще кажеш да гледаме някой филм? — предлагам аз.

— Няма проблеми — кимва тя.

Сега, като се замисля, гледането на филми в редица отношения е далеч по-добро. Всички обичат да гледат филми, а освен това на скучните места винаги можем да си бъбрим. Повеждам я към дневната и посочвам триумфално към подредените във ветрилообразна форма видеокасети на пода.

— Ето, избери си!

— Добре — кимва Джес и започва да ги разглежда.

— Ти падаш ли си по „Четири сватби и едно погребение“ ! Или може би по „Безсъници в Сиатъл“ ! Или „Когато Хари срещна Сали“ ?

— За мен няма никакво значение — отговаря Джес, като вдига поглед от касетите. — Ти избери нещо.

— Е, не може да нямаш любим филм!

— Да, но не е сред тези тук — отвръща Джес с леко отвратена гримаса. — Предпочитам нещо далеч по-сериозно.

— О! — свивам се аз. — Ясно. Ами… ако искаш, мога да отскоча до видеотеката и да взема нещо, което ти харесва! Ще отнеме не повече от пет минути! Кажи ми какво искаш да гледаш и…

— Няма проблеми. Не искам да ти създавам допълнителни трудности — свива рамене тя. — Нека пуснем някой от тези тук.

— О, не се притеснявай! — изсмивам се аз. — Ако не ти харесват, няма смисъл да се тормозиш да ги гледаш. Можем да правим… нещо по-различно. Няма проблеми!

Усмихвам й се, но дълбоко в себе си усещам как тревогата и напрежението ми растат. Защото не съм особено сигурна какво друго да й предложа. Резервният ми план включваше караоке вечер, обаче нещо ми подсказва, че и тази идея няма да й допадне особено. Пък и нали не носим перуки.

Защо всичко е толкова неловко? Мислех си, че досега вече ще се заливаме от истеричен смях. Мислех си, че ще се забавляваме!

О, господи! Не можем цяла вечер просто да си седим и да мълчим. Затова се налага да си разкрием картите.

— Виж какво, Джес — привеждам се към нея аз, — искам да правим онова, което на теб ти харесва! Но ще се наложи да ми помогнеш малко. Затова… бъди искрена с мен! Да предположим, че не те бях поканила у дома за уикенда! Какво щеше да правиш по това време?

— Ами… — замисля се Джес. — Тази вечер трябваше да присъствам на събрание на еколозите. Аз съм активистка в едно наше сдружение там. Повдигаме общественото съзнание на хората, организираме стачки и протестни маршове… Такива неща.

— Ами нека го направим и тук! — изричам нетърпеливо. — Нека си организираме една стачка! Ще бъде много гот! Аз мога да изработя няколко знаменца…