Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Когато се връщам от кухнята с две бутилки минерална вода „Евиан“, не мога да не се чувствам леко притеснена. Не точно това имах предвид под гимнастика. Представях си как двете работим с лекота на два съседни уреда, на фона на някакво вдъхновяващо музикално парче и прожектори, от които косите ни блестят.

Както и да е. Няма значение.

— Ще взема да правя това, което правиш и ти, става ли? — питам, когато лягам до Джес на килима.

— В момента работя за бицепси — отбелязва сестра ми. — Фасулска работа е. — И започва да вдига и да спуска ръце, а аз повтарям това, което виждам. Господи, ама това упражнение май е доста бързичко!

— Да пусна ли малко музика? — питам по едно време.

— Нямам нужда от музика — казва Джес.

— Аз също — побързвам да се съглася.

Ръцете започват да ме болят. Натоварването надали им се отразява особено добре. Поглеждам крадешком към Джес, обаче тя помпи ли, помпи. Съвсем небрежно се привеждам напред, като се преструвам, че си оправям връзките на маратонките. И точно в този момент ми хрумва гениална мисъл.

— Ей сега се връщам! — извиквам и отново се втурвам към кухнята. След няколко мига съм отново при Джес, хванала в ръце две елегантни сребристи бутилки.

— Заповядай една здравословна напитка! — заявявам гордо и подавам едната бутилка на Джес. — Да си възстановиш баланса.

— Да си възстановя какво? — смръщва се тя и поставя на пода бутилките си.

— Така пише на бутилките. Ето, виж! — показвам й аз. — Съдържа уникална смесица от стимулиращи жизнената енергия витамини и билки!

Джес оглежда внимателно етикета.

— Само захар и вода! Погледни! Вода… глюкозен сироп… — Оставя бутилката и отсича: — Не, благодаря!

— Ама нали съдържа специални съставки! — възкликвам изненадана. — Възвръща баланса, жизнената енергия и овлажнява кожата отвътре!

— И как по-точно го прави?

— Ами… не знам точно.

— А колко струва? — пита Джес и отново грабва бутилката, за да погледне етикета с цената. — 2. 95 лири! — Възмущението й е напълно очевидно. — Три паунда за малко захар и вода?! За тези пари можеш да си купиш двадесеткилограмова торба с картофи.

— Да де, ама… аз не искам двадесеткилограмова торба с картофи!

— А трябва! — изтъква назидателно сестра ми. — Картофите са едни от най-хранителните и най-евтините хранителни продукти! — Оглежда ме укорително и добавя: — Хората често ги подценяват. Обаче знаеш ли, че в кората на картофа има много повече витамин С, отколкото в портокала?

— Ами… не — отговарям притеснено. — Не, не знам.

— Човек може преспокойно да живее само с картофи и мляко — отбелязва Джес и започва отново да вдига импровизираните си дъмбели. — От тях получаваш на практика всички хранителни съставки, от които се нуждае тялото ти.

— Ясно! Това е… добра идея. Ами… аз ще отида да си хвърля един душ.

Когато затварям вратата на спалнята, се чувствам напълно объркана. Какво беше това за картофите? И как изобщо стигнахме до тази тема?

Тръгвам по коридора и през вратата на кабинета зървам Люк, който смъква нещо от лавицата.

— Много си спортна днес — подвиква ми той, като вдига глава. — Да не би да отивате във фитнес залата?

— А, не. Двете с Джес поспортувахме малко — отговарям аз, като отмятам назад коса.

— Браво на вас! Е, значи вече се разбирате, така ли?

— Да, при това доста добре — подвиквам, като продължавам по коридора.

Което… може би е точно така.

Въпреки че, ако трябва да бъда честна, с Джес никога не се знае. Тя надали може да се нареди сред хората, които те привличат моментално.

Както и да е. Дотук добре. И сега, след като потренирахме, можем да се възнаградим. Нуждаем се само от няколко питиета, малко барова обстановка и тиха музика. Тогава наистина ще можем да се отпуснем.

Докато водата се стича по тялото ми, усещам, че се изпълвам с ново вдъхновение. Нищо не може да се сравни с една хубава женска вечер! Двете със Сузи имаме толкова хубави спомени с подобни вечери от времето, когато живеехме заедно. Веднъж например, когато Сузи беше изоставена от приятеля си, посветихме цялата вечер на изпращане на предложения до него за лекарства за импотентност. Друг път пък си приготвихме коктейли с джоджен и едва не получихме алкохолно натравяне. Спомням си също как една вечер решихме да си обръснем главите и се заехме да търсим денонощен фризьорски салон.

А имаше и много вечери, когато не се случваше нищо особено. Тогава само гледахме филми, похапвахме си пица, говорехме си и се смеехме, и въобще — си прекарвахме страхотно.