Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Мина много добре, благодаря — отговаря накрая. — Здрасти, Беки!

— Здрасти! Страхотно е, че си тук! Заповядай, ще ти покажа твоята стая!

Отварям гордо вратата на стаята за гости и зачаквам нейните коментари относно големия плакат на пещерата или списанията на нощното шкафче. Обаче тя не казва нищо друго, освен „благодаря“, а Люк й оставя раницата на пода.

— Погледни! — посочвам нетърпеливо. — Това е пещера!

— О, да! — кимва Джес леко замаяна.

Настъпва кратка тишина и незнайно защо мен започва да ме обхваща лека паника. Така ли неловко ще се чувстваме през цялото време?

— Хайде всички да пийнем по нещо! — възкликвам аз. — Нека отворим бутилка шампанско!

— Беки, сега е само четири часът — обажда се Люк. — Може би чаша чай ще бъде по-подходящо.

— С удоволствие бих пийнала чаша чай — кимва Джес.

— Тогава чай да бъде! Отлична идея! — възкликвам аз.

Повеждам ги към кухнята, а Джес върви след мен, като оглежда апартамента.

— Хубаво местенце — казва накрая.

— Беки доста се постара — отбелязва любезно Люк. — Трябваше да видиш какво беше тук преди седмица! Доставиха ни покупките от медения месец и… просто нямаше къде да се стъпи! — Поклаща невярващо глава и за пореден път отбелязва: — Просто не знам как успя да се справиш с всичко това, Беки!

— О, нищо работа — усмихвам се скромно. — Просто въпрос на добра организация.

Тъкмо включвам чайника за водата, когато в кухнята се появява и Гари.

— Това е моят партньор Гари — представя го Люк. — Гари, това е полусестрата на Беки, Джес. Идва от Къмбрия.

— Аха! — кимва Гари, като клати глава. — Познавам добре Къмбрия. Красиво местенце е там! И къде точно живеете?

— В едно селце на име Скъли — отговаря Джес. — Там е доста селски район. Напълно различен от всичко тук.

— Да, ходил съм в Скъли! — възкликва Гари. — Макар и преди много години. Там някъде ли беше онзи прочут алпинистки маршрут?

— Сигурно имате предвид Скъли Пайк.

— Същият! Опитахме се да изкатерим този връх, обаче времето ни изигра лоша шега. Едва не паднах от скалите!

— Да, понякога катеренето може да бъде много опасно — съгласява се Джес. — Човек трябва да е напълно наясно какво прави. Всякакви идиоти идват при нас от юг и се забъркват в какви ли не неприятности.

— Да, и аз съм сред тях! — изрича весело Гари. — Но все си заслужава — най-малкото заради красивата природа! — Обръща се към Люк и допълва: — Трябва само да видиш онези каменни стени! Забележителни са! Като произведения на изкуството. Простират се на километри из целия регион там!

Слушам този разговор така, сякаш някой ми разказва приказка. Много бих искала да опозная малко по-добре селската част на Англия. Много бих искала да зърна и каменните стени. Така де, единственото, което познавам от тази страна, са само Лондон и графство Съри, което си е на практика също Лондон.

— Трябва да си купим една вила в Къмбрия! — изричам възторжено, докато раздавам чашите с чай. — В селото на Джес! Така ще можем да се виждаме доста често. Няма ли да е страхотно?! — Последното отправям към Джес.

Настъпва продължителна тишина.

— Да — обажда се накрая Джес. — Страхотно!

— Не мисля, че в близко бъдеще ще купуваме вила, където и да било — казва Люк, като ме поглежда с присвити очи. — Не си ли спомняш, че сме на ограничен бюджет?

— Да, знам — тросвам се аз и също присвивам очи към него. — И аз се придържам към него, нали?!

— Е, така е — съгласява се Люк. — Колкото и да е невероятно, успяваш. — Поглежда към кутията с бисквитите „Фортнъм“ на барплота и добавя; — Макар че, ако трябва да бъда честен, направо не мога да проумея как го правиш! — Погледнете само! — добавя и отваря хладилника. — Пълнени маслини, пушен омар, и това на ограничен бюджет!

Не мога да не се изпъча от гордост. Цялата тази храна е благодарение на продажбата на онези часовници от „Тифани“. Толкова бях щастлива, че веднага излязох и накупих цяла кошница с любимите храни на Люк.

— Просто въпрос на добро управление на семейните финанси — изричам нехайно и му поднасям чинията. — Почерпи се с луксозна шоколадова бисквитка!

— Хммм — отправя ми Люк поглед, пълен с подозрение. После се обръща към Гари и го подканя: — Хайде да продължаваме!

Двамата мъже излизат от кухнята и ето че аз оставам сама със сестра си. Наливам по още една чаша чай и се качвам на високото столче, точно срещу нея.

— Е, какво искаш сега да правим? — питам аз.

— Аз съм лесна гостенка — свива рамене Джес.