Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Направо да не повярваш! Навсякъде, където се появя, хората забелязват и сочат моята чанта! Буквално навсякъде! Това е най-хубавото нещо, което някога съм купувала! И ето че същото това нещо сега води на Люк и нов клиент! Мисля, че се превръща в мой талисман!

— Наздраве! — вдигам чашата си аз, когато сервитьорът се отдалечава. — За новите клиенти!

— За новите клиенти! — повтарят в унисон след мен Гари и Люк. Гари отпива от водата си, а после се обръща към Люк. — И така, във връзка с последното предложение, което записахме. Онзи ден говорих със Сам Чърч 3 3 Church (англ.) — „църква“. — Б.пр. .

Не мога да чакам повече. Налага се да им кажа!

— И като си говорим за църкви… — прекъсвам ги весело аз.

Двамата се стряскат и ме поглеждат озадачено.

— Беки, ние не говорихме за църкви — обажда се по едно време Люк.

— Да де. Долу-горе.

На Люк му става весело. Добре де, можех да се справя малко по-добре. Ама няма значение.

— Та, като си говорим за църкви — продължавам аз — и за религиозни сгради въобще… Предполагам, че и двамата сте чували за човек на име Нейтън Темпъл 4 4 Temple (англ.) — „храм“. — Б.пр. , нали?

Премествам поглед от Люк към Гари, неспособна да скрия превъзбуденото си състояние. И двамата ме наблюдават с интерес.

— Разбира се, че сме чували за Нейтън Темпъл — отговаря накрая съпругът ми.

Ха! Знаех си аз!

— Той е доста голям играч, нали? Доста важен! — Повдигам многозначително вежди. — Вероятно е от хората, с които много ви се иска да работите, нали? Може би дори като ваш нов клиент?

— Не бих казал! — избухва в смях Люк и после отпива от водата си.

Млъквам неуверено. Какво би трябвало да означава това „не бих казал“?

— Разбира се, че бихте работили! — настоявам все пак. — Той би бил страхотен клиент!

— Не, Беки. Въобще не е така! — заявява Люк, като оставя чашата си. — Извинявай, Гари. Докъде бяхме стигнали?

Втренчвам се в него напълно объркана.

Ама това не минава според плана. Бях очертала целия разговор в главата си. Люк трябваше да каже: „Много бих се радвал да имам Нейтън Темпъл за клиент, разбира се, обаче как да го спечеля?“ Тогава Гари трябваше да въздъхне и да добави: „Никой не може да се добере до Нейтън Темпъл!“ И точно тогава аз трябваше да се приведа над масата със съзаклятническа усмивка и…

— Та казах, че вече говорих със Сам Чърч — започва отново Гари, като вади някакви бумаги от куфарчето си. — И той ми даде това. Погледни!

— Почакайте малко! — пак ги прекъсвам аз, като се опитвам да върна разговора на онова, което ме интересува. — Люк, кажи ми, защо не би искал Нейтън Темпъл за клиент? Така де, та той е богат… прочут…

— По-скоро, безславно прочут — вметва ухилено Гари.

— Беки, нали знаеш кой точно е Нейтън Темпъл? — пита Люк.

— Разбира се, че знам! Той е бизнесмен с огромно влияние и… хотелиер.

Люк вдига озадачено вежди.

— Беки, този човек ръководи най-долнопробната верига хотели в целия свят!

Усмивката ми замръзва. В продължение на няколко секунди не мога да проговоря.

— Какво?! — успявам да изхъркам накрая.

— Вече не е така — намесва се Гари. — Нека му признаем.

— Добре де, това го правеше някога — съгласява се Люк. — Точно така е натрупал и парете си. Специални мотели. Безплатни водни легла. И какъвто бизнес там може да се върти на тъмно. — Смръщва се презрително и отново отпива от водата си.

— Предполагам, че си чул слуховете, че се кани да купи „Дейли уърлд“ , нали? — отбелязва Гари.

— Да, чух — прави гримаса Люк. — Дано не стане! Нали знаеш, че има някаква присъда? Този човек е изпечен престъпник!

Завива ми се свят. Нейтън Темпъл престъпник? Ама… той ми се стори толкова приятен човек! Беше толкова любезен! И ме уреди за чантата „Ейнджъл“!

— Но очевидно се е променил — продължава Гари. — Станал е нов човек. Или поне така казва.

— Да бе, нов човек! — махва безмилостно с ръка съпругът ми. — Гари, той е просто един печен гангстер!

Едва не изпускам чашата си на пода. Значи дължа услуга на някакъв гангстер ?!

— Е, „гангстер“ е малко силничко казано — отбелязва усмихнато Гари. — Това беше преди много години.

— Подобни хора никога не се променят — отсича безпрекословно Люк.

— Много си суров към хората, Люк! — кимва засмяно Гари. Но после забелязва физиономията ми и възкликва: — Беки, добре ли си?

— Да, много добре! — изписквам аз. — Прекрасно!

По тялото ми се редуват горещи и студени вълни. Това въобще не върви както си го представях!