Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Нещата са напълно под контрол. Но все пак благодаря!

В гърдите ми се надига негодувание. Защо не ми позволява да се включа в работата му? Всеки друг съпруг на негово място би бил по-скоро благодарен за подобно предложение!

— Искаш ли да излезеш на обяд с нас? — пита любезно той.

— Не, няма нужда — свивам рамене. — Вие двамата се забавлявайте. Здрасти, Гари! — поздравявам госта ни аз, когато се появява на вратата.

— Здрасти, Беки! — поздравява ме весело и той.

— Заповядай! — подканя го Люк и го повежда към кабинета. Вратата се затваря, но почти веднага се отваря отново и отвътре надниква Люк. — Беки, ако телефонът звъни, би ли го вдигнала вместо мен? Не искам никой да ме безпокои!

— Няма проблеми — кимвам аз.

— Благодаря — усмихва се той и докосва ръката ми. — Това наистина ще ми помогне много!

— О, няма нищо.

Вратата отново се затваря и аз едва сдържам желанието си да я сритам.

Не си представях моята помощ за компанията под формата на вдигане на телефона.

Повличам мрачно крака по коридора по посока на дневната и захлопвам яростно вратата. Аз съм интелигентна личност, пълна с идеи. И мога да им помогна — убедена съм, че мога! Така де, нали щяхме да бъдем партньори! Нали трябваше да вършим всичко заедно!

Телефонът иззвънява и аз подскачам стреснато. Може би е Джес. Може да е тук вече! Хуквам към апарата и вдигам слушалката.

— Ало?

— Госпожо Брандън? — достига до мен дрезгав мъжки глас.

— Да!

— Обажда се Нейтън Темпъл.

В паметта ми се появява бяло петно. Нейтън ли? Не познавам никакъв Нейтън!

— Може би си спомняте — запознахме се в Милано преди няколко седмици!

О, господи! Ама това е мъжът от магазина! Трябваше да позная гласа му още на мига!

— Здравейте! — възкликвам зарадвана аз. — Разбира се, че си спомням! Как сте?

— Много добре, благодаря! — отговаря Нейтън Темпъл. — А вие? Как е новата чанта? Надявам се, че й се радвате!

— Направо я обожавам! — изкисквам се аз. — Тя промени целия ми живот! Още веднъж ви благодаря за онова, което сторихте тогава за мен!

— Удоволствието беше мое!

Настъпва кратка пауза. Не съм особено сигурна какво трябва да кажа сега.

— Може би бих могла да ви черпя един обяд? — предлагам импулсивно. — За да ви благодаря както се полага. Където кажете, разбира се!

— Не е необходимо — отвръща той, очевидно развеселен. — Освен това моят доктор реши да ме постави на строга диета.

— О, какъв срам!

— Както и да е. Тъй като споменахте този момент и както отбелязахте и в Милано, че една добра постъпка заслужава да й се отвърне със същото…

— Ама разбира се! Наистина ви дължа голяма услуга! Ако има нещо, което мога да направя за вас, аз…

— Мислех си по-скоро за вашия съпруг — Люк. Позволих си да се надявам, че той би могъл да ми направи една дребна услуга.

— За него ще бъде удоволствие! — възкликвам. — Убедена съм, че ще бъде така!

— Той там ли е? Бих ли могъл да разменя с него няколко думи?

Мозъкът ми защраква на бързи обороти.

Ако извикам сега Люк, значи ще го обезпокоя. И докато му обясня кой точно е Нейтън Темпъл и как съм се запознала с него… и за ангелската чанта…

— Знаете ли какво? — казвам, като се връщам на телефона. — Точно в момента го няма. Но, ако желаете, бихте могли да му оставите съобщение — аз веднага ще му го предам!

— Добре тогава. Ситуацията е следната. Откривам петзвезден хотел на остров Кипър. Възнамерявам да го превърна в първостепенно място за отдих и затова съм планирал откриване в голям мащаб. Коктейл, на който ще бъдат поканени знаменитости, пресконференция… такива неща. И затова много бих искал да ангажирам вашия съпруг по този повод.

Зяпвам изумено в телефона. Коктейл на звезди в Кипър? Петзвезден хотел? Ама това е супер!

— Убедена съм, че идеята много ще му допадне! — отвръщам, като си възвръщам самообладанието. — Звучи ми фантастично!

— Вашият съпруг е много талантлив. Репутацията му е безупречна! И точно това ни трябва и на нас!

— Ами — изричам гордо, — той наистина е доста добър в работата си!

— Доколкото разбирам, той се е специализирал в работа с финансовите институции. Смятате ли, че откриване на хотел би могло да представлява проблем за него?

Сърцето ми бие така, че ще се пръсне. Не мога да позволя на подобна златна възможност да ми се изплъзне! Налага се да пусна „Брандън Къмюникейшънс“ в открито море.

— Ни най-малко! — изричам спокойно. — Ние в „Брандън Къмюникейшънс“ имаме опит във всички области на връзките с обществеността — от финансите, през едрия бизнес, та до хотелите! Многостранността е наш ръководен принцип!