Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Аз просто… им намерих нов дом! — изтъквам щастливо.

— Каквото и да си направила, впечатлен съм! — изрича той и прокарва ръка по камината, която е напълно гола, с изключение на петте ръчно изрисувани яйца. — Би трябвало да станеш консултант по складиране на стоки.

— Може и да стана!

Добре де, обаче ми се струва, че е крайно време да сменим темата. Защото всеки момент Люк ще започне да оглежда нещата по-отблизо и ще изтърси нещо от рода на: „А къде са китайските урни?“ или „Къде са онези кошмарни дървени жирафи?“

— Хммм… компютърът включен ли е? — питам нехайно.

— Естествено — кимва Люк, взема едно от яйцата и започва да го разглежда.

— Страхотно! — усмихвам му се аз. — Тогава ще отида да си проверя имейлите, а ти… защо не вземеш да направиш по едно кафе?

Изчаквам Люк да се оттегли в безопасността на кухнята, после хуквам към компютъра и напечатвам адреса www.ebay.co.uk.

Този и-бей направо ми спаси живота. Ама напълно!

Даже като си помисля, как е възможно досега да съм живяла без него?! Та това е най-брилянтното, най-гениалното изобретение от… добре де, откакто някой там е измислил магазините.

В мига, в който се прибрахме от дома на мама и татко миналата събота, аз се включих в тази страница и пуснах за продажба китайските урни, дървените жирафи и три от килимите. И само за три дена бяха продадени! Просто ей така! Затова още на следващия ден пуснах за продажба още няколко от килимите и две от масичките за кафе. И оттогава не съм спирала.

Бързо щраквам на иконката „Предмети за продажба“, като от време на време не пропускам да хвърля едно око към вратата на стаята. Не трябва да се бавя, иначе Люк ще влезе и ще ме види какво правя. Обаче точно в момента нямам търпение да проверя дали някой е наддал за индианския прът за тотеми.

След секунди се появява и страницата и… да! Имам резултат! Някой е заложил петдесет паунда! Усещам как адреналинът ми се събужда и удрям с юмрук във въздуха в знак на победа (тихичко, така че Люк да не ме чуе). Не можете да си представите какво преживяване е да продаваш разни неща! Усещам, че вече започвам да се пристрастявам!

А най-хубавото от всичко е, че по този начин убивам с един куршум два заека. Първо, разрешавам проблема с натурията, и второ — правя пари! При това доста пари, ако питате мен. Не искам да се фукам, обаче през всеки божи ден тази седмица съм на печалба! Вече спокойно мога да конкурирам брокерите от Сити!

Например за мраморната масичка за кафе получих двеста лири, а ние платихме не повече от сто за нея. За китайските урни получих сто лири, по сто и петдесет лири за всеки от килимите, които иначе ни струваха само по четиридесет в Турция, ако не и по-малко. А най-хубавото от всичко е, че за десетте часовника от „Тифани“, които дори не си спомням кога съм купила, изкарах 2000 лири! Човекът дори плати в брой и дойде да ги вземе на ръка! Честно да ви призная, като се има предвид колко добре се справям, нищо чудно да превърна търговията по и-бей в мое ново професионално поприще!

Чувам как Люк изнася чашите от кухнята, затова веднага изключвам страницата за продажби.

А после много бързо се включвам на „Предмети за залагане“.

Повече от очевидно е, че влязох в интернет по-скоро като продавач, отколкото като участник в наддаванията. Но така се случи, че докато си се разхождах из мрежата, попаднах на едно вълшебно оранжево палто от петдесетте с огромни черни копчета. Тотална антика, ако питате мен, при това никой досега не е предложил никакъв залог за него! Затова реших да направя малко изключение — само за него.

Освен това и за чифт обувки на „Прада“, за които има само един залог — от петдесет паунда. Така де, обувки на „Прада“ за петдесет паунда! Направо смехория!

И за онази фантастична вечерна рокля на Ив Сен Лоран, която в крайна сметка се падна на някой друг. Много неприятна работа, честно казано! Никога повече няма да допусна подобна грешка!

Щраквам на старото палто и — направо не мога да повярвам! Вчера заложих 80 лири, което си е нормалната цена, а днес се оказва, че някой ме е надскочил на сто! Да де, обаче точно това не възнамерявам да загубя! Само през трупа ми! Набързо напечатвам цифрата 120 лири и затварям — точно в мига, в който Люк влиза в стаята с подноса с кафето.

— Някакви имейли? — пита той.

— Ами… няколко — отговарям весело и поемам едната чаша. — Благодаря!

Засега не съм казвала на Люк за аферата с и-бей, защото няма никакъв смисъл да го занимавам с досадните подробности на семейните финанси. Даже, ако питате, моята работа като съпруга е да скривам подобни факти от него.