Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Беки, добре ли си?

— Аз съм… добре. Поне така мисля.

Не съм в състояние да обхвана събитията от този ден. Мисълта ми продължава да преповтаря лентата, която си мислех, че ще запише. Двете се мотаме по магазините, размахвайки чанти, смеейки се щастливо… пробвайки разни неща… купувайки си гривни в знак на приятелство… наричайки се една друга с умилителни прякори…

— Е, как беше?

— Беше… фантастично! — насилвам се да се усмихна аз. — Много приятно наистина. И двете си прекарахме великолепно.

— Ти какво си купи?

— Две блузки… една много хубавичка пола… обувки…

— Аха — кимва Люк. — А Джес какво си купи?

В продължение на няколко секунди не съм в състояние да му отговоря. Накрая успявам да прошепна едва-едва:

— Нищо.

— О, Беки! — прегръща ме Люк. — Значи въобще не сте си прекарали добре, нали?

— Не — смънквам безсилно. — Въобще.

— Честно да ти кажа, и аз имах известни съмнения по въпроса — казва той и ме погалва по бузата. — Слушай сега, Беки. Знам, че много искаше да си намериш духовна половинка. Знам, че много ти се искаше Джес да се превърне в най-добрата ти приятелка. Но може би просто трябва да приемеш факта, че вие сте просто… твърде различни.

— Не сме твърде различни — заинатявам се аз. — Ние сме сестри.

— Скъпа, всичко е наред — казва Люк. — Пред мен можеш да си признаеш, ако не се разбирате. Никой няма да си помисли, че си се провалила.

Провалила ли?

Думата пада като сол върху отворената ми рана.

— Но ние се разбираме! Да, така е! Просто се налага да открием… малко повече общи неща. Добре де, тя не обича да пазарува. — Тук преглъщам няколко пъти. — Обаче това няма значение! Аз обичам и други неща, освен да ходя по магазините!

Съпругът ми клати глава.

— Просто приеми нещата такива, каквито са. Вие сте напълно различни личности и няма никаква причина, поради която да настоявате да се разбирате.

— Но нали имаме една и съща кръв! Не може да сме чак толкова различни! Не е възможно!

— Беки…

— Не възнамерявам да се предавам просто ей така! Тук става въпрос за моята отдавна загубена сестра, Люк! Това може да се окаже единствената ми възможност да я опозная!

— Скъпа…

— Знам, че можем да бъдем приятелки — прекъсвам го аз. — Убедена съм, че можем.

С внезапно назряла решителност аз отварям вратата на колата и излизам.

— Хей, Джес! — провиквам се, като хуквам през моравата. — След като ти свърши конференцията, искаш ли да ни дойдеш на гости за уикенда? Обещавам ти, че ще си прекараме добре!

— Това е прекрасна идея, скъпа! — казва татко и очите му светват.

— Не съм много сигурна — отговаря Джес. — Всъщност, трябва да се прибирам вкъщи…

— Моля ти се! Само един уикенд! Няма да ходим по магазините! — Думите се леят от устата ми и се преплитат. — Няма да бъде като днес! Ще правим онова, което на теб ти харесва. Просто ще се отпуснем и ще си почиваме. Какво ще кажеш?

Настъпва тишина. Пръстите ми се сплитат с надежда. Джес вдига поглед към изпълненото с надежда лице на татко и изрича:

— Окей. Би било чудесно. Благодаря!

Г-жа Ребека Брандън

Мейда Вейл Меншънс № 37

Мейда Вейл

Лондон

12 май 2003 г.

Уважаема госпожо Брандън,

Благодарим Ви за изпратената от Вас молба за отпускането на златната ни кредитна карта „Висок статус“. Радваме се да Ви информираме, че сте одобрена за нея.

В отговор на Вашия въпрос сме длъжни да Ви информираме, че картата ще Ви бъде доставена на домашния адрес и ще прилича на кредитна карта. Не бихме могли да я „вмъкнем като кейк“, както Вие предлагате.

Нито пък сме в състояние да организираме нещо, отвличащо вниманието навън, когато тя пристигне.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, моля Ви, чувствайте се свободна да се свържете с мен по всяко време. Надяваме се, че ще се наслаждавате на предимствата, които Ви предоставя нашата кредитна карта.

Мис Джесика Бъртрам

Хил Райз № 12

Скъли

Къмбрия

12 май 2003 г.

Уважаема мис Бъртрам,

Благодаря Ви за писмото.

Приемете искрените ми извинения, че се обърнах към Вас с предложение за отпускане на златна кредитна карта „Висок статус“. В никакъв случай не съм имал намерение да Ви обиждам!

Когато ви писах, че сте била избрана измежду множество имена за получаването на кредитен лимит от двадесет хиляди британски лири, въобще не съм имал намерение да имплицирам, че Вие сте „обременена от дългове и финансово безотговорна“, нито пък да плюя по репутацията Ви.