Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Като жест на добра воля в това писмо прилагам подарък под формата на ваучер за 25 британски лири. Надявам се, че ще мога да Ви бъда от полза, ако внезапно промените мнението си по отношение на кредитните карти.

Няма да се предам! А, не!

Добре де, може би първата ми среща с Джес не мина точно така, както си я представях. Може би двете не си паснахме така, както предлагах, че би трябвало. Така де, сега, като се замисля от разстоянието на времето, първата среща рядко е суперуспешна. Обаче този път вече ще сме успели да превъзмогнем различията в характерите и ще се чувстваме далеч поотпуснати и спокойни една с друга. Именно!

Освен това сега съм далеч по-добре подготвена, отколкото първия път. След като Джес си тръгна миналата събота, мама и татко веднага забелязаха, че нямам настроение, затова приготвиха хубав чай и всички се събрахме на сладки приказки. И всички стигнахме до извода, че е напълно невъзможно човек да си допадне с друг още от първия път, особено ако не знае нищо за него. Затова мама и татко разровиха спомените си за подробности, които са чували за Джес, след което ги записаха на един лист. Оттогава насам цяла седмица ги разучавам.

Като например, че тя се е явявала вече на девет изпита и на всичките има шестици. Никога не яде авокадо. В допълнение към пещерите и ходенето, тя се занимава с нещо, наречено „понор“. Обича поезията. А любимото й куче е…

Мамка му!

Грабвам листа със списъка и поглеждам.

Да бе! Гранично коли.

Вече е събота сутрин и аз се намирам в спалнята за гости, изпилвайки последните детайли в чест на пристигането на Джес. Тази седмица си купих една книга, наречена „Изисканата домакиня “ където се казва, че стаята за гости трябва да бъде „добре обмислена, с малки нюанси, отговарящи на индивидуалността на госта, така че той да се почувства добре дошъл“.

Затова на тоалетката има ваза с цветя и книги с поезия, а край леглото съм сложила прецизно подбран набор списания: „Новини пешком“, „Пещерен ентусиаст“ , и „Месечен понор“ . Последното може да се поръча единствено по интернет. (Но за да получа само един брой, ми се наложи да направя двугодишен абонамент. Обаче няма значение. Нищо не ми пречи да препращам останалите двадесет и три броя на Джес.)

А на стената се мъдри моят шедьовър, с който толкова се гордея! Става въпрос за огромен плакат на пещера! Със съответните сталаг… каквото беше там.

Набухвам възглавниците, а по гърба ми пролазват тръпки на нетърпение. Тази вечер ще бъде коренно различна от предишния път. Като начало, няма да припарваме до никакъв магазин. Планирала съм просто една приятна, спокойна, приятелска вечер. Можем да гледаме някой филм и да си хапваме пуканки, да си правим маникюра една на друга, и наистина да се сработим. А после аз ще приседна на леглото й, и двете ще носим еднакви пижами, и ще си хапваме шоколадчета с ментов пълнеж, и ще си говорим до посред нощ.

— Изглежда много приятно! — възкликва Люк, който влиза след мен. — Свършила си страхотна работа!

— Благодаря! — усмихвам се аз и свивам срамежливо рамене.

— Ако трябва да бъдем честни, целият апартамент изглежда буквално удивително!

След тези думи той излиза от стаята, а аз тръгвам след него към коридора. Да, наистина не изглежда зле. Макар че тук-там все още се забелязва по някоя и друга кутия, всичко наоколо изглежда значително по-подредено и чисто.

— Имам още малко работа — казвам, като хвърлям поглед към нашата спалня, където под леглото се спотайва още доста багаж.

— Да, виждам. Но дори и така това си е забележително постижение! — отбелязва Люк и оглежда обстановката с нескрито възхищение.

— Всичко опира просто до малко творческо виждане — казвам със скромна усмивка. — И паралелно мислене.

Влизаме в дневната, която е напълно трансформирана. Всичките купища с килими, кашони, кутии и сандъци са изчезнали. Има само два дивана, две масички за кафе и индонезийският гамелан.

— Шапка ти свалям, Беки! — възторгва се за пореден път Люк. — Тук изглежда страхотно!

— Е, нищо особено.

— Не е така — смръщва се съпругът ми. — Смятам, че ти дължа извинение. Ти ми каза, че можеш да организираш всичко, а аз се усъмних в теб. Не знам как, но ето че си успяла. Никога не съм си представял, че такава невиждана натурия може да бъде организирана толкова успешно. — Оглежда с невярващ поглед стаята и допълва: — Тук имаше толкова много неща! Къде са изчезнали, между другото? — Засмива се, а след секунда аз се присъединявам към него.