Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Намерих ги в кухнята! — кимва съпругът ми по посока на луксозните шоколадови бисквити на „Фортнъм и Мейсън“ на подноса. — Много са хубави.

— Просто малка почерпка — усмихвам му се аз. — Не се притеснявай! Всичко е в рамките на моя бюджет!

Което си е истина! Защото бюджетът ми вече е толкова голям, че мога да си позволя да се поотпусна!

Люк отпива глътка кафе. После погледът му пада върху една розова папка, сложена на бюрото.

— Какво е това?

Питах се кога ще я забележи. Това е другият проект, по който работя тази седмица. Проект „Отзивчива съпруга“.

— Това е за теб — отговарям небрежно. — Просто няколко неща, които организирах, за да ти помогна. Моите лични идеи за бъдещето на компанията!

Тази идея ме озари оня ден, докато се къпех. Ако Люк спечели онази голяма оферта, ще му се наложи да разшири компанията. А аз знам достатъчно за разширяванията.

Причината е, че когато бях личен продавач-консултант в „Барнис“, имах една клиентка на име Шери, която ръководеше собствен бизнес. И така имах възможността да изслушам от първа ръка цялата сага за това как решила да се разширява, обаче го направила прекалено бързо, както и за грешките, които допуснала, като например за огромното офис пространство, което наела в Трибека и което така и не използвала. Честно да ви кажа, на времето всичките тези приказки ме отегчаваха до смърт. Даже по едно време бях започнала да се ужасявам от срещите си с нея. Ала сега си давам сметка, че информацията, която получих чрез нея, е напълно адекватна и за ситуацията на Люк.

Затова реших да подредя всичко, което е правила тя, като например консолидация на ключовите пазари и сдобиване с конкуренция. И точно докато пишех този план, в главата ми се зароди още една брилянтна идея — че Люк трябва да си купи още една фирма за връзки с обществеността!

Даже се сещам коя би могъл да купи. Дейвид Невил, който някога работеше за „Фарнам“, преди три години основа своя собствена агенция за връзки с обществеността — някога, когато все още бях финансов журналист. А той е особено талантлив и всички непрекъснато повтарят колко добре се справял. Обаче аз имам вътрешна информация, че никак не му е лесно, защото миналата седмица се видях със съпругата му Джуди при фризьора и тя ми разказа всичко.

— Беки — смръщва се Люк, — знаеш, че нямам време за подобни работи.

— Но информацията ще ти бъде много полезна! — възкликвам аз. — Когато бях в „Барнис“, научих всичко за…

— В „Барнис“ ли?! Беки, притежавам компания за връзки с обществеността, а не моден магазин!

— Ама хрумнаха ми няколко идеи…

— Беки — прекъсва ме нетърпеливо Люк, — точно сега приоритетите ми се състоят да включа нов клиент в списъка си.

Нищо друго не ме интересува. И нямам никакво време за твоите идеи, ясен ли съм? — С тези думи той пъхва папката ми в куфарчето си, без да я отвори. — Ще я прочета, когато мога.

Присядам като покосена. Звънецът иззвънява и аз вдигам изненадана поглед.

— Може да е Джес! Просто да е подранила!

— Не е тя. По-скоро е Гари. Аз ще му отворя.

Гари е вторият след Люк в компанията. Той ръководеше лондонския офис, докато бяхме в Ню Йорк, както и по време на медения ни месец, и двамата с Люк се сработват изключително добре. Даже беше кум на Люк на нашата сватба.

Нещо такова.

А бе, по-добре да не се отплесвам за тази сватба. Дълга история.

— Какво прави Гари тук? — изумявам се аз.

— Поканих го да се срещнем тук — отговаря съпругът ми, като се насочва към домофона и натиска бутона. — Имаме малко работа по онази оферта. После заедно ще отидем на обяд.

— Аха, ясно — кимвам, като се опитвам да скрия разочарованието си.

Много се надявах днес да имам възможността да прекарам известно време с Люк — преди пристигането на Джес. В последно време той е много зает. През цялата седмица нито веднъж не се е прибрал преди осем вечер, а снощи се върна чак в единадесет.

Така де, наясно съм, че в момента има много работа. Знам, че офертата към „Аркодас Груп“ е особено важна за него. И все пак… Месеци наред бяхме заедно ден и нощ, а сега почти не мога да го видя.

— Може пък да мога да ви помогна с тази оферта — възкликвам, озарена от прозрение. — Бих могла да стана член на вашия екип!

— Надали — отвръща съпругът ми, без дори да ме погледне.

— Все трябва да има нещо, което и аз да мога да правя! — не се предавам аз. — Люк, наистина искам да помогна с нещо на компанията ти! Бих вършила всичко, което ми кажеш!