Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Уха! Колко професионално звуча!

— Значи и вие работите за компанията, така ли?

— Аз изпълнявам… малка консултантска роля — изричам, като си стискам палци. — Специализирам в стратегията. И по едно чудно стечение на обстоятелствата една от новите ни стратегически насоки е разрастването към… по посока на работа с петзвездни хотели!

— Е, следователно ние действително бихме могли да си бъдем от полза — отговаря Нейтън Темпъл с предоволен тон. — Може би бихме могли да организираме една среща през тази седмица? Както вече казах, ние нямаме търпение да вземем вашия съпруг при нас!

— Моля ви, господин Темпъл — изричам аз с най-очарователния си тон, — вие ми направихте голяма услуга. Сега е мой ред да ви се отблагодаря! За моя съпруг ще бъде истинско удоволствие да ви помогне! Даже ще го превърне в свой приоритет! Затова, ако нямате нищо против да ми дадете вашия телефонен номер, аз ще се погрижа Люк да се свърже с вас още днес!

— Тогава ще очаквам с нетърпение обаждането на съпруга ви! Беше ми приятно отново да си поговорим, госпожо Брандън!

— Моля ви, наричайте ме Беки!

Когато затварям телефона, осъзнавам, че съм се ухилила до уши.

Аз съм звезда!

Аз съм абсолютна звезда!

Седят си значи там Люк и Гари и се потят над тяхната оферта, а междувременно аз им осигурявам най-жестокия нов клиент, без дори да си мръдвам пръста! При това въобще не става въпрос за някаква си досадна стара банка! Става въпрос за петзвезден хотел в Кипър! Огромна, престижна работа!

Точно в този момент вратата на кабинета се отваря и отвътре излиза Люк с папка в ръка. Взема куфарчето си, хвърля ми един невиждащ поглед и се усмихва разсеяно.

— Беки, ние тръгваме на обяд. Кой звъня преди малко?

— О, просто един мой приятел — отговарям небрежно. — Между другото, Люк, може пък да взема да дойда с вас на обяд в крайна сметка!

— Окей — кимва той. — Страхотно!

Ако знае само колко ме подценява! Няма никаква представа колко съм гениална! Когато разбере как се справям и разправям с прочути магнати в негова полза, ще бъде тотално ошашавен. Тогава, надявам се, ще проумее точно в какво може да се изрази моята помощ за компанията му и ще започне да ме цени много повече!

Само почакайте да му съобщя великата новина! Ще видите каква бомба ще падне!

През целия път до ресторанта потривам мислено ръце в очакване да споделя с тях голямата си тайна. Люк наистина ще бъде принуден вече да ме наеме официално. Мога да се превърна в нещо като посланик на неговата компания!

Така де, никой не може да отрече, че имам опит в осъществяването на контакти! Ето, само една случайна среща в Милано и — вижте само какви резултати! Чисто нов клиент за компанията! И най-сладкото във всичко е, че без никакви усилия!

Всичко опира до вътрешните инстинкти. Човек или ги има, или ги няма.

— Добре ли си, Беки? — пита Люк, когато влизаме в ресторанта.

— О, прекрасно! — усмихвам му се загадъчно аз.

Толкова ще бъде впечатлен, когато му разкажа новината.

Сигурно веднага ще поръча бутилка шампанско. Или дори ще организира малък купон. Нали така правят в бизнеса, когато спечелят някаква голяма сделка?

А точно тази е действително огромна. Би могла да се превърне в зашеметяваща нова възможност за Люк! Би могъл да открие цял нов отдел, посветен на работата с петзвездни хотели и курорти. И се нарича Луксозни пътешествия „Брандън Къмюникейшънс“. И аз може би ще стана директор на този отдел.

Или пък онази, която проверява хотелите и курортите.

— И така… докато все още сме на темата за обяда, който организираме — обажда се Гари. — Разбрахме ли се за подаръците?

— Аха! — кимва Люк. — Те са вкъщи. А какво става с транспорта? Имаме ли организация за колите?

— Ще поръчам на някого да се заеме с това — кимва Гари и си отбелязва нещо. После вдига очи към мен и добавя: — Извинявай, Беки, сигурно ще те отегчим до смърт. Но нали знаеш, че тази сделка е от изключително голямо значение за нас!

— Няма проблеми — кимвам сдържано. — Люк тъкмо ми разказваше как този нов бизнес е в момента приоритет номер едно за вас.

— Точно така — кимва Гари.

Ха!

— Предполагам, че никак не е лесно да се намират нови клиенти — добавям невинно.

— Да, в определени случаи е точно така — усмихва ми се Гари.

Ха-ха-ха!

Докато сервитьорът налива минералната вода на Люк и Гари, аз забелязвам, че трите момичета на съседната маса се сръгват и сочат моята чанта „Ейнджъл“. Като се опитвам да прикрия насладата си, аз нехайно оправям чантата на облегалката на стола, като я слагам така, че надписът „Гейбриъл“ да се вижда съвсем ясно.